Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Засега — отбеляза Тайлър.

— Чухме само за един инцидент: някой от охраната бил халосан с кукла манекен, когато отворил служебното помещение в седми вагон.

Деулф се засмя. Присъствието му отново насочи вниманието на Тайлър към проведената преди минути проверка на охраната.

Купърсмит му подаде чифт яркооранжеви тапи за уши и двамата заедно влязоха в помещението с двигателя, където Деулф вече бе намерил място за сядане. Тайлър задържа Купърсмит и заговори така, че да не го чуе машинистът:

— Току-що се представих на проверяващите с името на Деулф.

— Така ли?

— Ще претърсват, като се придвижват напред. Отмятат всеки по списък.

— Добре си направил — кимна Купърсмит. — Ще седна до вратата. Така заедно ще проверим списъка. Аз ще го одобря.

— Като открият, че има един човек по поддръжката повече, отколкото в списъка им, ще вдигнат тревога, независимо дали са сверили нещата с теб, или не.

Купърсмит кимна, схващайки простата логика.

— Добре, тогава Фредо ще влезе за една-две минути в машинното. И вярвай ми, дори охраната не е толкова тъпа, че да отвори помещението на захранването.

— Оценявам го — въздъхна Тайлър, дълбоко облекчен.

— Разбирам, че има пропуски в сигурността. Както разбирам, че федералните се опитват да натрият носа на охраната. Вярвай ми, ако беше някой шестнайсетгодишен латиноамериканец, нямаше да ти се доверя. Но се случва така, че ти вярвам. Не искам никой да се меси във влака ми.

Влязоха в топлата кабина. Купърсмит каза на Деулф да се скрие за минута в малкото помещение на захранването и колкото по-малко въпроси задава, толкова по-добре. Деулф беше слушал достатъчно за Тайлър и бързо схвана положението. Съгласи се без никакви възражения.

След пет минути същият мъж от охраната направи проверката в локомотива и Тайлър за втори път мина за Деулф. Мъжът си тръгна, а Деулф се настани на работните седалки до Купърсмит и Тайлър. Потеше се обилно.

Огромният влак потръпна, задвижи се тежко и потегли. Сега в движещия се влак нямаше да проверяват повече пасажерите, въпреки че охраната щеше да следи непрестанно за Алварес. Ако Тайлър успееше да стигне до пътническото отделение, свободно щеше да продължи издирването на Алварес или евентуален саботаж.

— За пръв път ли си в машинно отделение? — извика Деулф към Тайлър, за да го чуе.

Въпросът му подсети Тайлър за случката с манекена в машинното помещение на вагона.

— За пръв път съм в локомотив — отговори Тайлър.

— Е, тогава това ще е пътуването на живота ти.

Тайлър направи гримаса, опитвайки се да не взема думите на мъжа буквално.

Убеден, че Алварес е във влака, Тайлър преосмисли всичко, което смяташе за важно до потеглянето. Накрая разбра, че са пропуснали нещо.

— Налага се да се върна там — изведнъж извика той на Купърсмит. — Той е във влака. И струва ми се знам къде се крие.

Купърсмит и Деулф наостриха уши.

— Ще отидем заедно — отговори Купърсмит и си погледна часовника. — Трябват ми точно пет минути, за да проверя всички системи и тръгваме!

— Колкото по-бързо, толкова по-добре! — подкани го разпалено Тайлър.

След няколко минути Купърсмит подаде на Тайлър връзката с ключове на Деулф и го преведе по дължината на локомотива покрай електрическия токоизправител, охладителните системи и електронните контролни табла. Всичко това отново му напомни космическа совалка. Излязоха през задната врата и влязоха в прохода към първия пътнически вагон.

Двама пушачи, мъж и жена, се бяха облегнали в края на огромното багажно отделение непосредствено преди вратата на вагона.

Купърсмит изкрещя:

— Извънпланова проверка по поддръжката. Няма за какво да се безпокоите.

Жената се усмихна леко и от устата й излезе малко дим. Тайлър усети мириса на трева. Мъжът пусна една крива усмивка.

— Включваме на пълна скорост. Приятно пътуване — подхвърли Купърсмит разсеяно.

— О, не се съмнявам, че ще бъде! — прокашля се жената през смях.

Купърсмит натисна червения пластмасов бутон „ОТВАРЯНЕ/ЗАТВАРЯНЕ“.

Кожата на Тайлър настръхна. Работният гащеризон определено привличаше вниманието. Някой от хората на О’Мали може да го е забелязал.

От високоговорителите тихо звучеше музика — „Четирите годишни времена“ от Вивалди.

Този вагон, за VIP пътници, не беше много претъпкан. Повечето от хората стояха и си говореха с питие в ръка. Купърсмит вървеше напред, а Тайлър го следваше с наведена глава.