Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Тези стабилизатори — попита Тайлър през рамо, стигайки до края на вагона, — те ли са по CPS технология?

— Да, приспособени са към GPS. Локомотивът и всички пътнически вагони са синхронизирани и свързани с часовников механизъм. Много прецизна технология. Няколко пъти в секунда компютрите отчитат точното местонахождение на всеки вагон, а движейки се, вагоните изпращат сигнали към стабилизаторите в реално време. При промяна на центъра на тежестта силата на тежестта се изтласква надолу, вместо нагоре, и така влакът стои върху релсите.

Най-после влязоха във вагон номер седем. Сърцето на Тайлър биеше до пръсване от адреналина.

След като той подхвана темата за скоростния влак, беше невъзможно да накара Купърсмит да млъкне.

— Преди десетина години GPS технологията не беше достатъчно надеждна, особено за комерсиални цели. Военните я контролираха изцяло. Дори и днес повечето комерсиални GPS устройства не са съвсем прецизни, макар тази технология да допринася за усъвършенстването им.

Тайлър беше чул достатъчно. Мислеше, че вече разбира какво точно си е наумил Алварес. Учител по физика, спомни си той.

— Ето тук — посочи той, спирайки пред служебното помещение на вагон номер седем. Бръкна за ключове, но Купърсмит го изпревари и отключи вратата.

Помещението се оказа празно, както и очакваше.

— И защо беше цялото бързане? — изцъка саркастично Купърсмит.

Тайлър настоя да надникнат зад вътрешната стена — там, където Купърсмит му беше предложил да се скрие.

Нямаше сила, способна да го възпре да си изнесе лекцията докрай:

— При GPS линиите има тройно наслагване, което се прилага при всеки вагон. Всички компютри се проверяват взаимно, и то двукратно. Когато скоростта достигне максимума си и възникне опасност влакът да загуби стабилността си, стабилизаторите компенсират последователно скоростта на вагон след вагон. Пътниците дори не го усещат.

Тайлър направи път на Купърсмит, който отвори преградния панел; и тук беше празно.

— А ако тези стабилизатори се повредят? — продължи да разпитва методично Тайлър.

— Забрави. Изключено е. Обезпечават ги твърде много вторични схеми, твърде много дублиращи се елементи. И ако все пак някой излезе от строя, системата подава сигнал и локомотивът автоматично се изключва. Дори всичките да спрат да функционират, дори машинистът да не съумее да спре, системата ще преустанови работа.

— Но ако можеш да излъжеш някак системата? — не се предаваше Тайлър.

— Ще ти кажа: не можеш.

— Теоретично — опъна се Тайлър.

Купърсмит заключи помещението. Тайлър вече бе вперил поглед в дългата колона от манекени. Купърсмит отговори:

— Тогава влакът ще влезе в завоя и или ще се обърне, или ще продължи да се движи.

— С двеста и осемдесет километра в час?!

— Казвам ти, няма как да стане.

— А аз ти казвам, че ще се случи — увери го Тайлър.

Алварес седеше неподвижно. По пътеката на вагон номер осем се приближаваха двама мъже. Той ги наблюдаваше вече пет минути от разстояние на не повече от шест-седем метра, а те нямаха представа, че той е там. Влакът се движеше като по масло; на моменти се създаваше илюзията за неподвижност, ала един поглед навън разваляше усещането: светлините и размазващата се картина на пейзажа през прозореца отлитаха с невероятна скорост назад.

Алварес бе облечен не в работен гащеризон като на служителите от поддръжката, нито в униформата на охранителите, а в костюм на манекен за тестване при катастрофи, който си поръча по каталог месец по-рано. Беше го натъпкал в раницата; двете половинки на пластмасовата глава се оказаха най-големите предмети, които трябваше да носи. Костюмът представляваше ключът към неговото невидимо присъствие във влака. През последния половин час хората минаваха съвсем близо край него, без изобщо да го забележат.

При появата на двамата мъже обаче го обзе истинска паника. Сега те се намираха на не повече от метър, отминаха го и продължиха към последния вагон — номер девет. Разпознавайки лицето на единия, той се сви целият. Беше го видял по време на пътуването с „Амтрак“ — федералният агент, който задържа влака на гарата, за да се качи. Нервите му се опънаха до крайност. Чу как двамата си говорят за технологията, включително и за GPS навигацията. Затова сега се налагаше да действа бързо, преди този агент — който и да е той — да провали плановете му. А те продължаваха да се придвижват към вагон номер девет, където бе скрил раницата.