Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Щом е толкова безопасно и щом ти си така невинен, защо да не дойда с теб, за бога?

Обиден, Гохин направи крачка назад. Отиде при Нел и другите, а ритащата и крещяща Гретхен бе свалена от платформата. Тайлър видя как Нел си отива и почувства истинско облекчение. Навярно усети същото успокоение, което изпита и Гохин, когато попречиха на дъщеря му да се качи във влака.

Тайлър изгуби следата на О’Мали, зает да преценява със своите хора потенциалната опасност, след като откриха скривалището на Алварес. Сега Тайлър безусловно вярваше, че Алварес възнамерява да предизвика дерайлиране на влака. Беше стигнал толкова близо, колкото едва ли някой допускаше за възможно. Ако сега се провалеше, щеше да е фатално.

Някои гости прииждаха от вагоните към платформата. Тайлър възприемаше наличието на манекени за тестване при катастрофи като доста обезпокоително. Бяха облечени като истински пътници. Със странно реалистичните си лица и замръзнали пози имитираха живи хора и създаваха почти сюрреалистичен ефект.

Потокът от хора полека се придвижваше напред, насочвайки се предимно към баровете за питиета и вагон-ресторанта. Тайлър остана назад с презумпцията, че ако Алварес е във влака, също ще стои назад и ще търси по-скрито място. Беше проверил тоалетните на последните вагони, но се оказаха празни. Това го разочарова. Нямаше да му е лесно с Алварес.

Въпреки забраната на Купърсмит да не се отварят служебните помещения за техническа поддръжка, Тайлър искаше да провери и тях.

Ако не намери Алварес, значи, доколкото Тайлър бе запознат, имаше едно-единствено обяснение: той вече е осъществил саботажа си. Въпреки педантичните проверки за сигурност, въпреки кучетата търсачи, въпреки решението на О’Мали да смени местонахождението на влака, Тайлър оправдаваше Алварес до доказване на противното. Дори Нел изглеждаше готова да приеме, че техните мерки за сигурност се бяха провалили — той реши за най-добре да научи възможно повече за управлението на влака, и то възможно най-скоро.

Стоейки сред група гости в прехода между вагоните, Тайлър се обърна, за да огледа мъжете в тъмни костюми — очевидно персонал от охраната — неотклонно наблюдаващ съседния вагон. С лента за гости или не, с работен гащеризон или не, щяха да го попитат за име, за да го отметнат в контролния списък. И ще бъде разкрит. Помисли си да спечели време, като покаже документите на федерален агент, но така имаше по-голяма вероятност да предизвика О’Мали. Почувства се притиснат до стената. И още веднъж свърза положението си с положението на Алварес.

Опита се да мине към следващия вагон, но тълпата беше твърде гъста. Погледна втори път назад и видя, че служебното помещение на съседния вагон е отворено и охранител държи един манекен. Мъжът се въртеше, сякаш танцува, и нагласи манекена на една седалка.

Този път Тайлър побутна неколцина от гостите по пътя си и се набута във вагон-ресторанта. В следващия проход вратата на стълбите към железопътната линия стоеше отворена, та служителите от поддръжката и охраната да се придвижват по-бързо между вагоните. Тайлър се спусна надолу.

— Вашето име, моля — прозвуча глас на охранител зад него.

Тайлър погледна нагоре към локомотива и видя Купърсмит с няколко човека от екипа по поддръжката. Чудеше се дали Купърсмит ще го спаси.

— Началник! — извика Тайлър.

Шефът на поддръжката обаче не го чу.

— Вашето име, моля — повтори охраната, този път по-отблизо.

Тайлър не искаше да се обръща към него и да показва лицето си, защото се страхуваше да не го разпознаят. Имитирайки френски акцент, каза:

— Деулф, поддръжка на Купърсмит. — Акцентът наистина беше ужасен. Направо се вцепени, изгуби способност да диша.

— Аа, разбрах! — подвикна мъжът.

Скоро щяха да разкрият лъжата му. Налагаше се Тайлър да е с крачка пред хората на О’Мали. Забърза през вагоните след Купърсмит, размахвайки ръка, за да привлече вниманието му.

Забавиха отпътуването със седем минути, за да приключи допълнителната проверка. На гостите съобщиха, че влакът се бави, защото някои от поканените били попаднали в задръствания и ги чакат да пристигнат. О’Мали определено беше зает човек; работеше бързо, за да приключи с търсенето.

— Нищо ли? — попита Тайлър, когато стигна до локомотива.

— Нищо — потвърди Купърсмит. — Нашите хора провериха всичко: спирачки, главните компютри, притокът на данни, комуникациите. Всичко е в ред. Нищо не е пипано.