Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Животът е поредица от моменти. Ако Алварес беше свършил операцията в друг момент, неговите планове вероятно щяха да се осъществят съобразно плана му. След като постави обаче фланеца на място и заключи нагъната като хармоника стена, усети как някой настойчиво наднича над лявото му рамо през запотеното стъкло на прозореца на вагон-ресторанта. Това се оказа съвсем неочакван за него подтик. Втурна се бързо назад към вагон номер девет, където се намираше раницата му. Време беше да бяга!

Долови очертанието на обърната с гръб женска глава. Побиха го тръпки. Отвори вратата и влезе във вагон-ресторанта. Удари го аромат на парфюм, примесен с миризма на затворено помещение. Нервите му едва издържаха. Нещо го сряза в стомаха. Боеше се да не би плановете му да са били разкрити. Направи още една крачка навътре. Сърцето му биеше лудо. Видя увесени на закачалки спортни якета, бели ризи с петна от пот и вратовръзки. Замириса му на бира, чипс, уиски и дим на пури; чу високи гласове и смях. Напомняха за гимназия, за летен лагер, за зала за пресконференции. Някои очевидно вече си бяха взели алкохолни напитки.

През прозорците на вагон-ресторанта му се мярна бледо ръждивочервената линия на хоризонта. Трентън, Ню Джърси, помисли си той, давайки си сметка, че всеки момент Гохин ще започне пресконференцията.

Хората изведнъж сякаш започнаха да говорят по-високо, смехът им се насочи към него. Отчете грешката си с влизането в този вагон. Понечи да се върне, но устоя на изкушението. Кой го привлече да се озове тук и защо? Гост? Охраната? Самият Гохин? Чувството на тревога го изгаряше — нещо се беше объркало ужасно. Погледна си часовника. Видеото му щеше да се включи след по-малко от три минути.

Сервитьор, понесъл високо над главата си табла с шампанско, едва се размина с Алварес и му се извини. Отдръпвайки се да му направи път, не се стърпя и огледа претъпкания вагон.

На не повече от три метра от него стоеше същата онази жена. Точно когато Алварес я погледна, тя обърна глава настрани, сякаш за да го избегне. Носеше великолепна тъмносиня кадифена рокля за коктейли. Кожата й имаше цвят на перли, тъмни кичури коса обрамчваха лицето й. Сега тя се обърна към него. Беше Джилиан.

— И ти твърдиш, че сме минали точно край този мъж — Купърсмит погледна невярващо Тайлър.

— Така мисля — отвърна тихо той. Стояха в прохода между осми и девети вагон, съвсем близо до ръба на нагънатата като хармоника свързваща част по протежение на три реда рафтове за багаж. — Манекенът, скрит в помещението за техническа поддръжка, не е шега работа. Това е извънредна ситуация, защото Алварес сега заема пътническо място.

Купърсмит, разсеян от пистолета в дясната ръка на Тайлър, сякаш не го чу.

— И най-вероятно ни подслушва по радиото на честотите и на охраната, и на персонала по поддръжката. Никак не е разумно да използваме радиовръзка.

— Дори не знаеш със сигурност дали е във влака.

— Съвсем скоро ще се потвърди, обзалагам се. Трябва да намерим черна раница, вероятно пълна с дрехи или с експлозиви, скрита зад панела на някое от помещенията за техническа поддръжка. Това е, ако имаме късмет — разсъждаваше на глас Тайлър. — В противен случай той вече е преместил раницата на някоя полица за багаж във вагоните и тя се е смесила с други пътни чанти. В такъв случай, независимо дали той е във влака, или не, влакът е подготвен да дерайлира.

— Пълни глупости. И какво общо имат помещенията за техническа поддръжка?

— Там беше скрил манекена. Следователно има достъп до тях. Няма значение как влиза — с ключ или по друг начин. А това значи, че може да влезе навсякъде в този влак, където уж всичко е под ключ. Така смятам аз.

— Но това е просто невъзможно.

Тайлър нямаше време за спорове.

— По принцип се опитвам да се доверявам на охраната. Но сега, понеже радиовръзката отпада, няма как да разчитаме на охраната — заключи той, връщайки се към въведените от него правила, с цел да се предпази. — Това означава лично аз да проверя всеки проклет манекен във влака. Имам нужда от твоите момчета — онези двамата от шести вагон, за да покрием последните четири задни вагона и да блокираме вратата на шести вагон. Не бива да му позволим да се измъкне и да стигне до предните вагони. Твърде много хора има там.

— Добре — въздъхна Купърсмит неохотно. — Ще го направя.

— И ще проверим помещенията за техническа поддръжка: търсим както тази раница, така и каквато и да било намеса — напомни му Тайлър. — Ще отделя специално внимание на навигационните системи.