Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Купърсмит се обажда, началник поддръжка. Слушай. Тук имаме малко проблеми.

Купърсмит затвори, гледайки объркано.

— Машинистът няма да го направи. Няма да спре — съобщи той на Тайлър.

— Трябва да го направи!

— Нямало да спре влака само защото някаква ключалка била натъпкана с лепило. Ще се подчини единствено на разпореждане на Гохин.

Като по поръчка женски глас съобщи по високоговорителя, че в един от вагоните е на път да започне пресконференцията на Гохин, която ще бъде предавана за интересуващите се директно по вградените монитори над седалките във всички вагони.

— Гохин няма да спре този влак — прецени Тайлър на глас. — Не и след това съобщение. Няма да премести гостите. Нищо няма да направи.

— Трябваше да му кажа нещо друго. Трябваше да го излъжа — измърмори Купърсмит, все още изумен от отказа на машиниста.

Тайлър си погледна часовника:

— За колко време можеш да отвориш тази врата?

— Ще пробваме да я пробием, да я издълбаем около ключалката. Ще отнеме десетина-петнайсет минути.

— Нека бъдат пет — подкани го той.

Тайлър се взря в малката запечатана врата. Влакът беше подготвен да дерайлира — знаеше го без всякакво съмнение. Не можеше да пренебрегне това служебно помещение и същевременно намираше посегателството за прекалено. А ако не е нищо друго, освен отвличане на вниманието?

— Всеки вагон сам регулира движението си, така ли? — обърна се той към Купърсмит.

— Да.

— И скоростта, и посоката?

— Да, точно така.

— А стабилизаторите реагират според движението? — продължи да разпитва Тайлър.

— Именно те крепят вагоните върху релсите.

Поради приближаването към реката и предстоящото начало на пресконференцията на Гохин, Тайлър отново почувства напрежение. Времето им изтичаше. Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Искаше да си представи как изглежда влакът.

— Значи навигационните системи са в постоянна координация помежду си.

— Разбира се.

— Включително и с локомотива — продължи Тайлър. — Следователно не е достатъчно нашият човек да пипне навигацията само в два вагона, а трябва да прави нещо, за което машинистът да не разбере.

— Сървърът в локомотива непрекъснато наблюдава връзките — кимна утвърдително Купърсмит. — Изключи ли се нещо, двигателят угасва автоматично. На „Пен Стейшън“ отново проверихме връзките. Всичко беше в изправност.

— Но ако е знаел кога ще направите последната проверка, това обяснява защо е рискувал да се качи на влака. Прав ли съм? Той всячески се е постарал действията му да не бъдат засечени — констатира Тайлър. — А когато саботажът е налице, той ще откачи девети вагон и ще отпътува безопасно.

— Кой, по дяволите, си ти? — целият почервенял, Купърсмит стоеше абсолютно неподвижен.

— Прегледай всички кабели, навигационните системи, сървъра в локомотива, с други думи всичко, което има отношение към контрола на стабилизаторите — посъветва го Тайлър.

В този момент по високоговорителя повториха съобщението за началото на пресконференцията.

— Каквото ще правим, трябва да го направим бързо — заключи Тайлър.

При вида на Джилиан Алварес се вцепени. Дали Гохин, или О’Мали са я разпознали и са я примамили тук? С принуда? С лъжливи обещания?

В очите й прочете безпокойство и страх. В един момент погледите им се срещнаха и тя веднага насочи вниманието си в друга посока. Изглеждаше ядосана или сякаш я следят, а може би и двете. Той се обърна, направи две крачки, но през прохода забеляза мъжа, когото смяташе за федерален агент, устремил се право към шести вагон. На свой ред Джилиан му обърна гръб.

Влезе във вагон-ресторанта. На табелката над тоалетната пишеше „Свободно“. Така се чувстваше и той. Нейното присъствие тук промени посоката на мислите му: тя някак си представляваше бъдещето, враждата му с Гохин нямаше абсолютно никакво бъдеще, само минало, изпълнено с мъка, ярост и жажда за отмъщение. Дали е в състояние да захвърли всичко заради жена, която едва познава?

Обзет от тревога, влезе в тоалетната. Дръпна вратата и завъртя ключа.

Почти веднага се почука, въпреки надписа „Заето“. Федералният, помисли си той и започна да обмисля дали да прибегне до насилие, или да се предаде. Беше стигнал обаче твърде далеч, за да се предава.

— Моля те — чу се през вратата тихият глас на Джилиан.

Алварес посегна към ключа. Дали не го мамеха? Дали не я използваха? Пръстите му напипаха студения метален ключ и го завъртяха. Вратата леко се открехна и Джилиан се промъкна вътре.