Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

По радиото съобщи, че е „намерил липсващата част“.

— Така ли? Добре, чакаме те в седми — отговори му Купърсмит.

Тръпнещ от притеснение, Тайлър напъха всичко в раницата, метна я през рамо и заключи служебното помещение. Щеше да накара момчетата на Купърсмит да я занесат във втория вагон-ресторант и да я заключат зад бара, където да бъде под непрекъснатото наблюдение на бармана. Сега помещението по поддръжката представляваше примамка. Тайлър се надяваше по някое време Алварес да се върне за раницата. Доколко това, че вещите му бяха скрити в последния вагон, имаше значение? Човек не може да скочи току-така от влак, движещ се с двеста и осемдесет километра в час. Или може?

Тайлър разгледа по-внимателно спалния чувал. Всъщност не беше спален чувал, а тънка, изключително лека синтетична материя. Пръсна го настрани и пред него изпадаха парашутни въжета. Това представляваше вид парапланер, управляем парашут.

В този момент Тайлър разбра какво е замислил Алварес: щеше да раздели влака на две — предната част щеше да дерайлира, а от задната той щеше свободно да излети с парашута.

Тайлър бързо отиде при Купърсмит и двамата мъже от екипа му, които се бяха скупчили около служебното помещение за техническа поддръжка в седми вагон.

— Прецакал е ключалката — осведоми го Купърсмит, виждайки го да се задава. — Запълнил е процепа с някакво силно лепило. Няма как да пъхна ключа. — Погледна Тайлър и му се извини: — Е, явно съм грешал, че няма ключове.

— А стабилизаторите?

— За този вагон се контролират от това отделение.

— Може ли неизправност в движението само на един вагон да предизвика дерайлирането на целия влак?

— Не — отсече Купърсмит. — Има твърде много фактори — добави той. — В най-лошия случай би изпържил три отделни платки, което в крайна сметка ще изключи двигателя.

Тайлър хвърли поглед назад с чувството, че е пропилял шанса си с Алварес.

— Трябва да влезеш в това помещение, а аз ще гледам за него.

— По дяволите, никога няма да го отворим. Французите правят тези неща, все едно са проклети сейфове. Не им се ще някой да пипа по механизмите и скоростите.

— Трябва да влезеш — повтори Тайлър.

— Ще спрем влака! — реши внезапно Купърсмит и като сръчка един от хората си, се запъти към аварийните спирачки.

Тайлър се съгласи, че ако спрат влака, Алварес поне няма да успее да предизвика дерайлирането му. Последва Купърсмит, мислейки трескаво.

Купърсмит счупи стъкления капак и се протегна към аварийната спирачка. Тайлър сграбчи ръката му.

— Ами ако цели точно това — да ни паникьоса, да ни накара да ударим спирачката?

Купърсмит го изгледа гневно, с очевидното желание да не му пречат.

— А какво ще стане, ако спирачките преобърнат влака? — не спираше Тайлър. — Представи си, че е стъкмил нещата точно така. Как да сме сигурни?

Очите на Купърсмит едва не изхвръкнаха от орбитите си. Докато мъжът срещу него говореше разпалено, ръката му остана върху спирачната ръчка и с цялото си тяло той се притисна към нея. Целият бе плувнал в пот.

— Защо не кажем на машиниста просто да изключи двигателя и да оставим влакът сам да спре? — предложи Тайлър.

— С тази скорост и без спирачки обричаш девет вагона да летят напред с пълна скорост още километри наред. — Той продължи да стиска ръката си. — Слушай, ако стабилизаторите са повредени, ако той си разбира от работата, това чудовище може да се изтърколи и по права отсечка при скорост петдесет-шейсет километра в час. Много хора ще бъдат ранени, дори ще загинат. Не ни чака нищо добро.

— А ако отдели задните вагони в движение? — попита Тайлър. Точно това предполагаше, че е намислил Алварес и искаше да чуе как Купърсмит ще възприеме подозренията му.

— Няма начин да го направи — поклати глава началникът на поддръжката. — За целта съединителите трябва да са отпуснати, а сега те са обтегнати — обясни той. — Разбирам обаче какво имаш предвид. Но ако съумеем да изведем пасажерите оттам, преди да се опитаме да забавим влака, би било чудесно!

— И как да стане? Я виж какво има тук. — Той бръкна в раницата на Алварес и извади ръчна лебедка. — Може ли опънът между вагоните да се преодолее и те да се разкачат с нещо такова?

— Това ли му е планът? — Изумен, Купърсмит махна ръката си от аварийната спирачка. — Но защо терорист ще иска да откачи вагоните един от друг?

— За да избяга.

— Да откачи девети, ъхъ, и да наблюдава как влакът изчезва без него — кимна Купърсмит, размишлявайки на глас, и забърза към предната част на вагона, където отвори някаква кутия и вдигна телефона за връзка с локомотива.