Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Придвижи се внимателно. Вятърът жилеше лицето му, а пръстите му бяха почти замръзнали. Увиснал от кръста надолу, стискайки дръжката само с една ръка, се протегна от предницата на вагона, за да огледа съединителното устройство. Той се намираше в крайно неудобно положение. Премести се едно стъпало по-надолу по стълбата и най-сетне успя да види съединението фронтално. Около него релсите губеха очертанията си, прелитащи със замайваща скорост. Хвана се здраво за стълбата и въпреки всичко се провеси навън, стремейки се да достигне масивното свързващо устройство на вагоните под проходите.

Отгоре видя малка сива кутия. Изглеждаше или залепена, или прикачена с магнит. Надвеси се още повече, за да я огледа по-добре. Не забеляза никакви мигащи светлини, никакъв цифров механизъм, който да отброява секундите — просто обикновена сива кутия, не по-голяма от пакет цигари. Тайлър обаче не се съмняваше, че това е бомба, устройство, замислено да експлодира и да скъса съединителя.

Алварес вероятно е нагласил устройството, докато се е представял за охранител. След експлозията четирите задни вагона щяха да се отделят и постепенно — изгубвайки скорост — да спрат. Предните вагони и локомотивът без съмнение щяха да дерайлират. Алварес възнамеряваше да избяга със своя парапланер, подпомогнат от подемна сила при скорост сто и шейсет километра в час и да се приземи далеч от релсите. Сега навярно се бе привързал под някой вагон в очакване на подходящия момент.

Тайлър обмисли варианта да откачи кутията и да я хвърли на релсите, но се боеше да не би да е нагласена да се детонира при докосване. Още по-лошо, той знаеше, че е предназначена да спаси живота на хората, а не да го отнеме.

Най-доброто, което можеше да направи, беше да премести всички пътници в задните вагони и да остави проклетото нещо да гръмне.

При никой от дерайлиралите влакове досега не бяха открити следи от експлозив. Затова експлозивите не се връзваха с действията на Алварес. Но от друга страна, товарните влакове не превозват пътници и Тайлър допусна, че това обяснява разликата.

По време на дългия завой Тайлър се вкопчи в задницата на вагона, само на педя от релсите. При движението влакът започна да се поклаща, сякаш стабилизаторите не работеха. Вагоните се притискаха един към друг и пространството се стесняваше. За момент Тайлър получи пристъп на гадене и почувства замайване. Затова се отказа от опита да се провира под вагоните да търси Алварес. На всичкото отгоре го присви и стомахът.

Тогава с периферното си зрение забеляза някакво движение и погледна нагоре. Алварес стоеше на платформата между вагоните, до тясната пролука в отворената стена хармоника. Взираше се надолу към Тайлър, който се парализира от тази внезапна среща. С нетрепващо лице Алварес затвори стената хармоника и Тайлър видя как тя се прилепи плътно на мястото си.

Алварес го беше заключил извън влака.

Пътниците от четирите предни вагона се юрнаха през втория вагон-ресторант, през следващия и през последващия вагон и се наблъскаха в последния, а които не успяха, се скупчиха в осмия. Уилям Гохин остана във втория вагон-ресторант, където барманът, потейки се обилно, остана с него.

— Върви — подкани го Гохин накрая, докато отпиваше скоч.

Барманът, петдесетинагодишен чернокож здравеняк на име Фред Уокър, събра смелост и се изправи срещу господаря си.

— По-добре да правим, каквото каза човекът, господин Гохин. И вие също. Очаквам влака да го сполети беда.

За няколкото минути, докато пасажерите се изтегляха назад, Гретхен Гохин се бе появила гола по екраните.

— Ти върви, Фред — повтори Гохин. — И аз ще дойда.

Барманът кимна мрачно. Бе видял стотици пияници през живота си. Беше виждал как жени идват да прибират мъже, как мъже прибират жени, как позеленели от пиене студенти, продължават да се наливат. На някои бе предлагал съвет или бе отказвал да ги обслужи; с други бе обсъждал световни проблеми. Беше му се случвало да влиза в ролята на психиатър, приятел и съветник на безброй непознати, с които бе разговарял за всичко, дошло му наум, и то без да се притеснява. Сега обаче се поколеба. Беше работил за тази компания трийсет години. И все пак, преди да тръгне, каза:

— Децата се забъркват във всякакви неприятности, господин Гохин. — Фред долавяше, че отчаянието на Гохин няма нищо общо с влака. — А на родителите се пада тежката задача да ги измъкват. Дъщеря ви се нуждае от вас, господине. Не оставайте в този влак.