Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Трийсет секунди, помисли си той. Двайсет и пет…

Алварес срещна погледа на Тайлър и със счупената бутилка му даде знак да отстъпи.

Тайлър извърна глава към пътническия вагон. Там стоеше О’Мали с още двама мъже. О’Мали погледна, видя Тайлър, очевидно го разпозна, и се запъти към него.

Петнайсет секунди…

В същия момент, вдигайки окървавената си ръка, за да спре О’Мали, Тайлър побягна към вагон-ресторанта. Междувременно размаха и другата си ръка, за да даде знак на О’Мали да се върне назад. Усещаше как под него стрелката отброява секундите до фаталния час.

Провокиран от бягството на Тайлър, О’Мали се втурна и отвори автоматичната врата. В същия момент Тайлър отстъпи и с гръб се опря в паникбутона на автоматичната врата и тя се отвори.

Върна се назад, като крещеше на О’Мали:

— Върни се!

Вбесен, О’Мали се показа на платформата.

— Ти? — извика О’Мали.

Пет… четири…

Вратата на вагон-ресторанта се затвори със съскане. Тайлър се обърна и видя как Алварес заляга на пода, дърпайки жената надолу.

Инстинктивно Тайлър се предпази.

Бомбата избухна. И Кийт О’Мали заедно с нея.

През въздуха прелетяха парчета стъкло. Тайлър се свлече на пода, докато мощен тътен проряза вагона. Помисли си, че може да умре, но същевременно осъзна, че е много повече жертва на лош късмет, отколкото на зле работещата система. Честър Уошингтън го беше уплашил и когато бе започнал да бие чудовището, не намери сили да спре. Сега се закле да не повтаря същата грешка.

Тътенът премина през шасито. Тайлър се изправи бавно и усети студения вятър, нахлуващ през празната рамка на прозореца в изтърбушената врата на вагон-ресторанта, и топлата кръв по задната част на врата си. Беше се порязал, но не беше сериозно. Зад тях последните четири вагона се плъзгаха в далечината по релсите. Тайлър видя как от релсите излизат искри като заря — явно някой беше дръпнал аварийната спирачка.

Алварес също се изправи, ръката му кървеше, порязана от счупената бутилка, която държеше при падането. Гохин и жената продължаваха да лежат на пода.

Вагон-ресторантът се залюля и двамата мъже паднаха отново.

През стоманата изсвистя рев на спирачки.

Алварес се втурна към телефона на стената до вратата, грабна слушалката и изкрещя:

— Никакви спирачки, идиот такъв! И не пипай двигателя. Загубим ли скорост, стабилизаторите ще претърколят влака!

Всички го гледаха стреснати и той подхвърли:

— Когато го замислях, планът изглеждаше много добър.

Влакът се разтресе отново. Алварес извади GPS-a от джоба си и го погледна.

— Това е първият завой. Остават още три. Влакът няма да вземе третия.

Вагонът се успокои.

Тайлър отново си почувства краката.

Алварес грабна жената за ръката и тичешком я поведе към предната част на вагона.

Тайлър прецени, че щом Алварес се насочва към предната част на влака, най-умното е да го последва. През предния прозорец на вагона, също отнесен от взрива, Тайлър видя как Алварес тича по средата на първия вагон-ресторант. След по-малко от секунда вагонът под него се разтресе силно и по пода се изтърколиха всички предмети, оставени върху хоризонтални повърхности.

Проходът и стените хармоники между двата вагон-ресторанта се откъснаха, свирепият вятър ги отнесе; спирачките на локомотива изскърцаха и Тайлър падна. След като дестабилизираните вагони поддадоха обаче, изглежда машинистът отново отпусна спирачките. Ако скоростта на целия влак не намалееше постепенно, спирачките се превръщаха по-скоро в заплаха, отколкото в спасение.

Гохин, изтрезнял от страх, последва Тайлър, който бе излязъл от втория вагон-ресторант и сега оглеждаше съединителното устройство, оголено, след като вятърът отнесе конструкцията на прохода. Намести левия си крак долу с ясното съзнание, че няма за какво да се хване, за да премине до предния вагон. Налагаше се да направи фатален скок: да постави крака си долу и като се оттласне от задния вагон, размахвайки ръце във въздуха, да се помъчи да се залови за някоя издатина по задницата на предния вагон. Преди да предприеме рискования скок, погледна назад. Гохин стоеше над него на входа.

— Няма да направя това! — изкрещя Гохин.

— Твоя воля — откликна Тайлър. Не беше време за героизъм.

Скочи и здравата му ръка намери опора. Вече се намираше от другата страна. Покатери се към задната врата на вагон-ресторанта.

Усети как релсите отдолу започва да очертават широка дъга. Вторият завой. Отново го обзе призляваща безтегловност, защото този път десните колела на вагоните наистина увиснаха над релсите.