Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Направи се, че не чува оплакването му и го увери, че тепърва ще получава предложения за работа, защото пресата го е представила като герой.

— Изчислих колко щях да спечеля, ако бях продала акциите бързо, залагайки на предположението, че стойността им ще падне, а няма да се покачи. — Издърпа вестника от ръцете му, прелисти „Ню Йорк Таймс“ и се спря на страниците с бизнес информация. — Въобще не обърнахме внимание на парите. „Следвай парите“ — цитира тя всеизвестното правило. Посочи заглавието и толкова силно плесна вестника, че Тайлър подскочи. — Ето. — Нел се наведе към него и разтвори вестника между двамата. — Днес са публикували данните от изминалите две години. Виждаш ли?

— Не съм завършил финанси — напомни й той.

— Алварес е учител. Колко би натрупал в сметката си за допълнително доброволно осигуряване, ако изобщо е внасял? Двайсет хиляди? Трийсет?

— Ако е внасял.

— Именно. Знаем, че е отхвърлил споразумението, никога не е получил и петак, защото е искал да ни осъди.

— Какво следва от това? — попита Тайлър, видимо разочарован от неспособността си да я разбере. — Бил е разорен.

— Не е бил разорен. Успя да води война срещу голяма корпорация повече от година. — Тя отново посочи таблицата с котировките на акциите. — Виж тези сривове в котировките! Какво говорят датите? При всяко дерайлиране на влак акциите на Северното обединение падат. Улицата реагира на новините. Можеш да разчиташ на това.

Тайлър извърна главата си толкова бързо, че вратът му изпука.

— Играл е на борсата!

— Играл си е с борсата. Продавал е повече акции, отколкото е имал в наличност, въз основа на вътрешна информация, с която единствен той е разполагал. Знаел е точно кога акциите ще поевтинеят. Правил го е, предполагам, през цялото време. Ако е продавал „късо“ на печалба или ако е залагал на акции с по-ниски цени, сигурно досега е натрупал цяло състояние — прошепна Нел. — Спомни си от какво се възползва той по време на изпитанията на скоростния влак.

— Рискувал е всичко, защото е бил сигурен.

— От ФБР се опитаха да тръгнат по тази следа, но изобщо не са се сетили да проследят пазара. Трябва ни някой от Федералната комисия за ценни книжа, който да ни провери интернет продажбите — предложи тя.

— Ами обади се на някого — подкани я Тайлър.

— Възнамеряваш да изоставиш всичко това? — изгледа го с недоумение тя.

— Това не е моето разследване.

— Ами ако ти предложа работа? — попита тя, след като се замисли за миг.

Думите й привлякоха вниманието му.

— Да не би да са те повишили?

— Все още е в наш интерес да арестуват Алварес. Причини ни щети за над сто милиона долара и уби главния ни изпълнителен директор.

— Ти си застрахована.

— Мога да те наема при определени случаи. — И добави: — Стига да не се чувстваш зле, когато работиш за жена.

— Лорън Ръкар познава всички във Вашингтон — отвърна Тайлър, решен да не й се оставя. — Все ще ни намери някоя връзка в Комисията за ценни книжа.

— Без никой да разбере.

— Естествено.

— Ще получиш за разходите плюс начално възнаграждение, колкото ти плаща Ръкар.

— Обади се — ухили се Тайлър.

— Първо да видим какво ще ни кажат от Комисията. Ако докажем, че някой е продавал „късо“ точно преди да дерайлира влак, смятай се за назначен.

— Никакви подаяния, Нел. Тези не ми минават.

Тя се наведе и го целуна. Прииска му се да я придърпа в скута си, но този род поведение не съответстваше на наемен работник.

— Обади се на Ръкар. Да видим какво ще научим — каза му тя между целувките.

Близо два месеца Тайлър проседя зад волана на деветгодишен понтиак кабриолет с вдигнат гюрук, паркиран пред невзрачна сграда от червеникавокафяв пясъчник на Аркадиа стрийт в Рокфорд, Илинойс. По време на дванайсетчасовите му дежурства, зимата затягаше пред очите му хватката си над Средния запад. Нахлупил шапка и навлечен, за да се пребори със студа, той се хранеше със сандвичи и пиеше горещо кафе, което му напомняше за годините му в „Метро“ и десетките наблюдения. Продължи да плаща на кредиторите и на адвокатите си, великодушно разработили дългосрочна схема за изплащане. И най-накрая започна да вижда бледа светлинка в тунела от дългове. Едва ли щеше да притежава скоро дом, но наближаваше времето да си наеме жилище. Дори се очертаваше вероятност да вземе някой евтин автомобил на изплащане. Ще се изправи на крака. Преглеждаше специализираните обяви с надеждата да намери нортън 1953 — нещо, за което да мечтае.