Норма Бейшър - Игра на богове

Замисли се за миг, после посегна към телефона на бюрото и набра познатия номер на швейцарските авиолинии в Лос Анжелис. Бе го набирал толкова пъти през годините, че го знаеше наизуст.

— Искам да направя резервация… Да… За първия възможен полет до Лозана. Тази вечер ли? Да, би било чудесно…

— Ще празнуваме довечера — обяви Мередит на Ник, когато той й звънна в службата. — Сутринта разговарях с Чък Уилард и той ми даде зелена светлина за документалния филм за Райън.

— Страхотно, бейби! — поздрави я Ник. — Но не само ти имаш добри новини днес. И двамата имаме какво да отпразнуваме.

— Ооо? — Ник обичал да представя нещата грандиозно, помисли си тя развеселена. — Не ме дръж под напрежение, Холидей. Какви са добрите ти новини?

— Чух ги тази сутрин. „Отражения“ е номиниран за най-добър филм от академията. А твоят любим — за най-добър режисьор — съобщи той.

Мередит усети въодушевлението му дори по телефона.

— Чудесно — зарадва се тя. — Но я си признай: не очакваше ли да бъдеш номиниран?

— Не бях съвсем сигурен — отвърна Ник. — Според мен филмът е достатъчно добър, естествено, но всеки знае, че номинациите са преди всичко холивудска политика и едва след това отразяват качествата на филмите. Припомни си някои от наградените досега.

— Може и да е така, но ти наистина заслужаваш да спечелиш — настоя Мередит. — И не говоря като изкушен критик, между другото и влюбен в режисьора. „Отражения“ е страхотен филм.

— Да се надяваме, че и от академията ще са на същото мнение — подметна Ник привидно безгрижно. — Къде искаш да отидем да празнуваме?

— О, не знам. Какво ще кажеш за онова италианско ресторантче в Глендейл?

— „Анджелино“ ли? — Ник се засмя. — Господи, откога не сме ходили там!

— Прекалено дълго, ако питаш мен. Какво ще кажеш, Ник?

— Не бих пропуснал срещата за нищо на света — увери я той. — Представа нямах, че си толкова сантиментална.

Мередит направи пауза, преди да продължи:

— Знаеш ли… Как приемаш идеята да поканим и Том Райън? И двамата нямаше да имаме какво да празнуваме тази вечер, ако не беше той.

— Щом искаш — промърмори Ник бавно, но без особен ентусиазъм.

— Май идеята не ти допада особено?

— Просто си представях празненство в по-камерен състав.

Мередит се засмя.

— Не се притеснявай. Ще си направим нашето празненство, след като се приберем вкъщи. Давам ти дума — увери го тя. — Какво ще кажеш? Да звънна ли на Том да проверя дали е свободен?

Ник не отговори веднага.

— Добре. Защо не? — прие той накрая. — Стига да не забравиш: когато се приберем вкъщи…

— Невъзможен си, Холидей — пошегува се тя. — Но май няма да се откача от теб. Ще звънна на Том, преди да тръгна от тук следобед.

— Защо не опиташ още сега? — предложи Ник. — Аз и без това трябва да бягам. Днес на снимките цял ден възникват проблеми. Нямах време дори да обядвам.

— Горкичкият — съжали го тя шеговито.

Ник затвори. Тя се поколеба, но реши все пак да набере номера на Том Райън. Звънна няколко пъти, преди той най-после да вдигне.

— Том, Мередит Кортни се обажда.

— Здравей, Мередит — отвърна той със странен глас. — Опасявам се, че ме хващаш в лош момент. Точно излизам…

— Само за секунда — увери го тя. — Тази вечер Ник и аз излизаме да празнуваме. Току-що е разбрал, че „Отражения“ е номиниран за наградата на академията, а аз получих зелена светлина за идеята ми за документален филм. Наистина ще се радваме да дойдеш и ти.

— Няма да мога. — В тона на Райън имаше напрежение, което озадачи Мередит. — Ще пътувам извън града за няколко дни.

— Съжалявам. Съжалявам, че няма да си с нас. Но…

— Хайде да се разберем така: ще ти се обадя, щом се върна. Ако всичко при мен мине добре, ще си поговорим надълго… И ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.

— Добре, Том — прие тя, не вярвайки на ушите си. Сериозно ли говореше? Наистина ли бе готов да й каже какво се е случило? — Няма да те задържам. Ще се видим, когато се върнеш.

Последва пауза.

— Да, да… Ще ти се обадя.

Телефонната линия замлъкна.

Мередит дълго гледа в слушалката. Къде ли отива, запита се тя. Защо съдбата на замисления от нея документален филм зависи от изхода на това пътуване?

С кого отиваше да се срещне той?

— С риск да ти прозвучи като клише, готов съм да дам всичко, за да разбера за какво мислиш, прекрасна лейди — подметна Ник шеговито. Усмихна й се, а сините му очи направо затанцуваха. — От няколко минути седиш с поднесена към устата вилица и отнесен поглед.