Норма Бейшър - Игра на богове

Кейси се засмя.

— Не те виня, че искаш да се изфукаш с голяма сватба — призна тя усмихната дяволито. — Ако аз се женех за мъж като Александър Киракис, сигурно щях да искам същото.

Мередит се усмихна. Загледа се в една от снимките на Александър, облегната на стената. Не се фукам, помисли си тя.

Просто реализирам мечта, за която не съм мислила, че е възможно да се случи в истинския живот.

Докато гледаха заедно специалното предаване, Мередит се гушеше до Александър на тапицирания с черна кожа диван. Беше запозната с окончателния вариант и сега я интересуваше повече неговата реакция, а не толкова какво излъчват по телевизията. Наблюдаваше лицето му, докато той се гледаше замислено на екрана, и се опитваше да разбере какво точно се върти в главата му и какво изпитва. Не бе упражнил правото си да види материала преди излъчването му, а остави всичко в нейни ръце.

— Е, как го намираш? — попита тя накрая, загубила всякакво търпение.

Обърна се към нея усмихнат.

— Инстинктът ти е невероятно точен. Впрочем знаех си, че така ще се окаже. Не съм разочарован.

В действителност беше изключително доволен. Самото интервю, съпровождащите снимки, кадрите от мача по поло, обиколката из имението в Саутхамптън и заснетото в офисите на „Киракис корпорейшън“ в Световния търговски център се сливаха в едно цяло и създаваха съвършено различна представа от така популярната досега в обществото за начина му на живот. Определено контрастираше с репутацията му на плейбой, с която мечтаеше да се раздели.

— Не си разочарован? — Тя се надигна и го погледна. — Само това ли ще кажеш? Очаквах малко повече ентусиазъм…

Той се засмя.

— Справила си се чудесно, любов моя — увери я той. — Дори баща ми щеше да е доволен, ако беше тук да го види.

— Смяташ ли, че ще подобри имиджа ти?

Тя искрено се интересуваше от отговора му.

— Ако това не го стори, съмнявам се, че друго би успяло — отвърна той уверено. — С изключение, може би, на сватбата ни…

Тя се отдръпна и се престори на ядосана.

— Значи затова искаш да се ожениш за мен — за да промениш обществения си имидж! Да ти послужа като защитник пред обществеността, човек, който да ти придаде почтен вид.

Александър се засмя.

— Знаеш, че не е така — изръмжа той и я придърпа по-близо до себе си. — Искам да се оженя за теб, защото те обичам. Това е единствената причина и никога не я забравяй.

Устните му жадно се впиха в нейните. Мередит обгърна врата му с ръце и се притисна към него, отвръщайки на целувките му. Над рамото й той зърна портрета на Елизабет Уелдън-Райън, окачен над пианото. Защо му изглеждаше така позната?

— Три седмици? — изненада се Мередит. — Какво ще правя в Париж три седмици?

Харв Петерсън се облегна на стола и запали пура.

— Не беше ли твоя идеята да направиш предаване за новите модни дизайнери? — напомни той. — Ще се получи още по-добре, ако прекараш три седмици в Париж: ще правиш интервюта, ще огледаш всички есенни колекции на младите изгряващи звезди.

Мередит кимна бавно, съобразявайки какво всъщност предлага Петерсън. Прав беше: идеята бе нейна. И щеше да се получи страхотно предаване. В края на краищата колко често средният американски зрител има възможност да надникне в ослепителния свят на водещите френски дизайнери? Колцина имат възможност да посетят пищните есенни ревюта?

— Кога трябва да тръгна? — осведоми се тя предпазливо.

— Понеделник рано ли ти е?

— Понеделник?

— Виж, вече съм уговорил пътуването. — Петерсън се зарови в хартиите по бюрото и измъкна разпечатка от графика. — Според Бари между някои от ревютата има по цяла седмица. Първото е след седем дни. Ако тръгнеш по-късно от понеделник, ще го пропуснеш.

Тя отново кимна.

— Наистина ли смяташ, че са нужни три седмици за цялата тази работа — включително интервютата и всичко друго? — попита тя, докато преглеждаше връчените й от него листове.

— Ако имаш късмет — отвърна той. — Знаеш как действа законът на Мърфи, опре ли работата до заснемане на материал.

— Няма защо да ми го напомняш точно на мен.

Мередит извъртя очи нагоре.

— Май не си склонна да отидеш, а? — попита той, доловил неохотата й.

— Искам, разбира се! — възкликна тя. — Просто времето… Тук имам други задачи.

— Не се притеснявай за „Светът във фокус“ — успокои я той.

— Мислех за друго — призна тя.

Петерсън кимна и загаси пурата.

— Сватбата ти — досети се той.