Норма Бейшър - Игра на богове

— Не знам какво те е прихванало, за да зарежеш всичко и да пристигнеш тук — наруши тишината Мередит, — но съм доволна, че си го направил.

— Не издържах далеч от теб — призна той и я погледна в очите. — Неописуемо ми липсваше. Не можех да търпя нито секунда повече. Трябваше да съм с теб.

— Щях да си бъда вкъщи в петък — промълви тя нежно и се сгуши още по-плътно в него.

— Никой от нас няма да си е вкъщи в петък — заяви той сериозно.

Изгледа го въпросително.

— Не раз…

— Не казвай нищо. Просто ме изслушай. — Тонът му не търпеше възражения. — Мислих, мислих и реших, че чакахме прекалено дълго.

— Александър, досещам се накъде биеш, но не…

Постави пръст върху устните й.

— Не разбираш, matia mou — съгласи се той нежно. — Ти нямаш избор. Отвлечена си. — Погали я по бузата. — Утре напускаме Париж — продължи той, — но не се връщаме в Ню Йорк. Заминаваме за Гърция.

— Харв, ти си като кисела краставица! — възнегодува Мередит.

Презокеанската телефонна връзка беше отвратителна, но не се налагаше да чува ясно продуцента си, за да долови негодуванието му по повод намерението й да отсъства цял месец. Колкото и да бе странно, на Мередит не й пукаше. В момента искаше единствено да бъде с Александър и най-после да стане негова съпруга.

— Имаш отговорности тук, ако случайно си забравила — напомни й Петерсън.

Дори при лошата връзка гневът му се изливаше силно и ясно.

— Нищо не съм забравила — увери го тя. — Но ти май забравяш, че имам и друг живот, освен работата ми в Ай Би Ес.

— Хайде престани! — изръмжа Петерсън. — Знам, естествено, че имаш и личен живот, особено когато го афишираш така широко. Господи, всички таблоиди в града коментират темата! — Замълча и си пое дълбоко въздух. — Виж, Мередит, не те осъждам. Но просто сега не е подходящият момент…

— Подходящият момент ли? — Мередит се изсмя дрезгаво. — Харв, такова нещо се случва на жена веднъж в живота. Ако извади късмет! Не съм го планирала. Да не би да е ваканция? Александър е зарязал всичко, за да долети тук. Щом той е изоставил всичките си отговорности…

— Изглежда не разбираш…

— Не, Харв. Ти не разбираш — прекъсна го тя грубо. — Ще се омъжвам. Ще се върна на работа. В момента не знам точно кога, но ще ти съобщя допълнително.

— Мередит, не можеш просто…

— Дочуване, Харв. Ще поддържам връзка.

Усмихната самодоволно, тя остави слушалката и отиде на терасата при Александър. Той се бе облегнал на парапета и гледаше замислено към улицата. Обърна се с лице към нея, когато тя приближи.

— Как го прие?

Усмихна му се и го прегърна през врата.

— Нека се изразя така: възможно е да бъда без работа, когато се върна в Ню Йорк. Разстроен е меко казано.

— Винаги можем да купим телевизията — предложи той.

Мередит се засмя и го целуна.

— Бъди сериозен — смъмри го.

— Сериозен съм — увери я той и я целуна по челото. — Корпорацията вече притежава телевизионни мрежи във Франция и Япония. Още една в Щатите ще бъде чудесна придобивка.

— Благодаря за вота на доверие — пошегува се тя. — Значи такова е мнението ти за мен: единственият начин да остана телевизионна журналистка е съпругът ми да купи телевизионната мрежа, така ли?

— И двамата сме наясно, че не е така. — Отново я целуна. — Не си се разколебала, нали?

— За нищо на света! — отвърна тя. — Ти започна, затова ще се ожениш за мен!

— Ще го направя — прие той и я притисна по-близо. — И то колкото е възможно по-скоро.

— Още не си ми казал къде ще ходим през медения месец. И защо ще продължи четири седмици.

— Къде ще ходим, matia mou , е изненада — отвърна той усмихнат. — А ще трае месец, защото желая да съм насаме с теб по-дълго.

— Как ще оцелее корпорацията без теб толкова време? — попита тя и прокара пръсти през разрошените му коси.

— Джордж ще съумее да държи нещата под контрол, а аз ще му се обаждам от време на време. Но той няма да има връзка с мен. Не искам никой да ни безпокои.

— Ти, любов моя, си направо невероятен! — заяви тя усмихната.

— Ти също. — Очите им се срещнаха. — Още една причина, поради която трябва да сме заедно.

Александър отказа категорично да съобщи на когото и да било къде заминават и какво планират. Не приемаше и идеята на Мередит да каже на Харв Петерсън за предстоящия им брак, но съзнаваше, че тя е права. Не биваше да изчезне за месец без никакво обяснение. Петерсън, както и Джордж, знаеха, че ще се женят, но никой не бе наясно точно къде или кога. Александър успя да убеди Мередит да не споделят с други плановете си.