Мери Кларк - Престъпен експеримент

В същия момент онзи симпатичният доктор Каръл се появи откъм коридора и доктор Хайли бързо затвори чекмеджето, тикна носната кърпичка обратно в джоба си и се дръпна от нощното шкафче, все едно че просто бе стоял на прага на спалнята.

Гъртруд изчака доктор Каръл да я подмине и после се върна крадешком обратно във всекидневната. Не искаше да си мислят, че се опитва да подслушва разговора им. Но ако доктор Хайли искаше нещо от това чекмедже, защо просто не кажеше и не си го вземеше? И защо, за бога, трябваше да отваря чекмеджето с носна кърпа? Със сигурност не беше, защото според него апартаментът на Една бе прекалено мръсен. И от къде на къде, след като всичко светеше от чистота!

Доктор Хайли винаги се държеше някак странно. Ако трябваше да си признае, също като Една и тя малко се страхуваше от него. В никакъв случай нямаше да приеме мястото на Една, ако й го предложеха. След като взе това решение, Гъртруд изви по алеята на гробището и после пое по Форест Авеню.

Безжизненото тяло на Ванджи Луис бе поставено на масата в помещението за аутопсии, които се извършваха от съдебния лекар на област Вали. С безстрастно лице Ричард наблюдаваше как неговият асистент махна копринения сукман, който трябваше да представлява погребалната роба на Ванджи. Чертите й, така меки и естествени на приглушената светлина на погребалната зала, сега наподобяваха манекен от универсален магазин — застинали и безжизнени.

Русите коси на Ванджи бяха внимателно фризирани, така че да падат свободно на раменете й. Но сега лакът за коса бе започнал да се втвърдява и да ги разделя на тънки, подобни на слама клечки. Ричард смътно си спомни, че свети Франциск Борджиа се отказал от живота си в двора и бе влязъл в манастир, след като видял разлагащото се тяло на красива някога кралица.

Наложи си да се съсредоточи върху настоящия медицински проблем. При огледа на трупа във вторник следобед беше пропуснал нещо. Бе сигурен в това. Имаше нещо общо с краката или стъпалата на Ванджи. Сега щеше да насочи вниманието си именно там. Петнадесет минути по-късно той намери онова, което търсеше: петсантиметрова драскотина долу на левия крак. Беше я пропуснал, защото беше насочил цялото си внимание към изгарянията от цианкалия, както и към самия плод.

Драскотината беше прясна. Нямаше и следа от заздравяла кожа. Ето това го беше озадачило. Кракът на Ванджи е бил одраскан малко преди смъртта й, а Чарли беше намерил парцалче от роклята, с която е била облечена, преди да умре. Висяло закачено на някакъв стърчащ инструмент в гаража.

Ричард се обърна към асистента си.

— В лабораторията вероятно са свършили с анализа на дрехите, които госпожа Луис носеше, когато я докарахме. Можеш ли да ги донесеш и отново да я облечеш в тях? Извикай ме, когато е готова.

Върна се в кабинета си и отбеляза набързо върху едно листче: Обувките, които Ванджи е носела, когато са я намерили. Прилични ежедневни обувки, доста затворени отстрани. Изключено да ги е носела, когато си е одраскала крака.

Започна да преглежда бележките, които беше нахвърлял през нощта. Бебето на семейство Бъркли. Той възнамеряваше да разговаря с Джим Бъркли, да го накара да признае, че бебето е било осиновено.

И какво щеше да докаже това?

Само по себе си нищо, но щеше да постави началото на разследването. Веднъж направят ли този пробив, много скоро целият проект за забременяване „Уестлейк“ щеше да бъде компрометиран като една грандиозна измама.

Някой би ли прибегнал до убийство, за да предотврати разкриването на тази измама?

Необходимо му беше да прегледа медицинската документация на доктор Сейлъм за състоянието на Ванджи Луис. Скот сигурно вече се е свързал с кабинета му. Бързо му позвъни:

— Разговаря ли със сестрата на Сейлъм?

— Да, и със съпругата му. Те са съсипани. И двете се заклеха, че Сейлъм не е имал сериозно заболяване, високо кръвно налягане или виене на свят. Никакви лични проблеми, никакви финансови затруднения, запълнена програма за лекции през следващите шест месеца. Тъй че, както ти казвам, всякаква възможност за самоубийство или случайно падане е абсолютно изключена.

— А за Ванджи Луис? Какво знаеше сестрата?

— Вчера сутринта доктор Сейлъм й казал да извади папката с документацията на Ванджи и да я остави в кабинета му. После, точно преди да тръгне за летището, провел някакъв междуградски разговор.

— Това може да е бил разговорът с мен.

— Възможно е. Но сестрата си спомни, че той споменал и за други междуградски разговори, които възнамерявал да проведе от самото летище, като използва кредитната си карта, след формалностите по проверка на билетите и документите. Очевидно е имал намерение да пристигне по-рано и да разполага с повече време.