Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Разбира се. — Кейти стана. — Скот иска да отида при него. Ще поговорим по-късно, Морийн — обеща тя и импулсивно прегърна момичето.

Скот стоеше изправен до прозореца и се взираше навън. Кейти беше сигурна, че той не вижда зарешетените прозорци на областния съд. Когато влезе в кабинета му, той се обърна.

— Днес имаш дело… братята Одендол?

— Да. Разполагаме с добри шансове.

— Колко време ще продължи?

— Почти цял ден, сигурна съм. Те прилагат свидетелски показания още от учителката си от детската градина, но ще ги пипнем.

— Както обикновено, Кейти. Разбра ли вече за доктор Сейлъм?

— Имаш предвид лекаря от Минеаполис, който се обади на Ричард? Не, тази сутрин не съм говорила с никого. Отидох направо в кабинета си.

— Паднал… или е бил блъснат от един прозорец в „Есекс Хаус“ снощи, само няколко минути, след като се е регистрирал в хотела. Работим по случая съвместно с нюйоркската полиция. А, между другото, тялото на Ванджи Луис снощи пристигна от Минеаполис, но Луис не е пътувал в този самолет.

Кейти впери поглед в Скот.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Това, че вероятно е взел полета до „Ла Гуардия“, който би го отвел в Ню Йорк приблизително по същото време, когато се е регистрирал и Сейлъм. Казвам, освен това, че веднага щом установим, че е бил в околността на този хотел, можем да приключим този случай. Не ми допада версията за самоубийството на Ванджи Луис, нито за нелепата смърт на Една Бърнс, нито пък предположението, че Сейлъм е паднал от прозореца съвсем случайно.

— Не вярвам, че Крис Луис е убиец — каза Кейти сухо. — Къде е сега според теб?

Скот сви рамене.

— Може би се крие някъде из Ню Йорк. Предполагам, че като си поговорим с приятелката му, тя ще ни отведе при него. Довечера се връща от Флорида. Можеш ли да останеш?

Кейти се поколеба.

— Налага ми се да отсъствам този уикенд. Отнася се за нещо неотложно. Но ще бъда откровена, Скот. Чувствам се толкова отвратително, че дори не мога да мисля нормално. Изкарвам това дело… добре съм подготвена, но после заминавам.

Скот я погледна изпитателно.

— Цяла седмица ти разправях, че не трябваше веднага да се връщаш на работа — каза той, — а в момента изглеждаш даже по-бледа, отколкото в понеделник вечерта. Добре, приключвай с това дело и заминавай. Следващата седмица ще има достатъчно работа по този случай. В понеделник ще прегледаме всичко отново. Мислиш ли, че ще успееш да дойдеш?

— Категорично.

— Трябва да си направиш цялостен преглед.

— Този уикенд отивам на лекар.

— Добре.

Скот сведе поглед към бюрото си — сигнал, че съвещанието е свършило. Кейти се върна в кабинета си. Беше почти девет и трябваше да тръгва за съда. Мислено прехвърли схемата за хапчетата, които й беше дал доктор Хайли. Снощи си беше взела едно, тази сутрин в шест — още едно. Днес трябваше да взема по едно на три часа.

По-добре да глътне следващото сега, преди да е влязла в съдебната зала. Изпи го с последното кафе в чашата си и събра съдържанието на папката си. Острият ръб на горния лист поряза пръста й. Тя изохка от неочакваната остра болка, измъкна една хартиена кърпичка от най-горното чекмедже на бюрото си, уви я около пръста си и бързо излезе от стаята.

Половин час по-късно, когато заедно с всички останали в съдебната зала стана на крака, за да посрещне влизането на съдията, кърпичката бе напоена с кръв.

Една Бърнс бе погребана в петък сутринта след литургия за възкресението, изнесена в единадесет часа в църквата „Свети Франсис Завиър“. Гъртруд Фицджералд и Гейна Крупшак вървяха след ковчега до близкото гробище и стиснали ръце, наблюдаваха как положиха Една в гроба на нейните родители. Свещеникът, отец Дъркин, ръководеше заключителната церемония. Той поръси ковчега със светена вода и ги придружи обратно до колата на Гъртруд.

— Бихте ли ми правили компания на чаша кафе, мили дами? — попита той.

Гъртруд попи с кърпичка очите си и поклати глава.

— Аз трябва да се връщам на работа — каза тя. — Ще поема поста на Една, докато намерят нова администраторка, а днес следобед и двамата лекари имат приемни часове.

Госпожа Крупшак също отклони поканата.

— Но, отче, ако се прибирате, ще ме закарате ли? Тогава няма да се налага да отклонявам Гъртруд от пътя й.

— Разбира се.

Гейна се обърна към Гъртруд.

— Защо не наминеш към нас довечера? — предложи й тя импулсивно. — Правя хубаво печено.

Мисълта да се върне в самотния си апартамент беше доста тягостна за Гъртруд и тя бързо прие поканата. Щеше да бъде хубаво да си поприказва вечерта за Една с другата й приятелка. Искаше й се да каже на Гейна какво безобразие беше нито един от лекарите да не дойде на литургията, въпреки че доктор Фукито поне бе изпратил цветя. Може би ако споделеше гласно тази мисъл с Гейна, щеше по-лесно да избистри мисълта си и да успее да се пребори с онази смътна идея, която се въртеше в главата й… свързана с нещо, което й бе споменала Една. Сбогува се с Гейна и отец Дъркин, качи се в колата си, запали и освободи ръчната спирачка. В съзнанието й изплува лицето на доктор Хайли: онези големи рибешки студени очи. О, във вторник вечерта той бе толкова мил, когато й даде успокоително и прояви загриженост. Но в същото време поведението му беше някак странно. Когато се запъти да й донесе чаша вода, тя понечи да тръгне след него. Не искаше той да й прислужва. Докторът пусна кранчето и после влезе в спалнята. От хола тя го видя как извади носната си кърпичка и понечи да отвори чекмеджето на нощното шкафче на Една.