Мери Кларк - Престъпен експеримент

— Сестрата ще ни изпрати ли документацията на Ванджи? Искам да я прегледам.

— Не, няма — гласът на Скот стана суров. — Доктор Сейлъм я взел със себе си. Тя го видяла да я прибира в куфарчето си. Намерили са го в стаята му. Но папката на Луис не е била вътре. А сега обърни внимание — доктор Сейлъм заминава за Ню Йорк и малко след това Крис Луис го търси по телефона в кабинета му. Казва, че трябва да говори с него. Сестрата му обяснява в кой хотел ще отседне доктор Сейлъм и дори му дава номера на стаята. Ето какво, Ричард: до края на деня очаквам да издействам заповед за арестуването на капитан Луис.

— Искаш да кажеш, че в тази папка е имало нещо, заради което Луис е бил способен да убие? Трудно ми е да повярвам.

— Някой е държал на всяка цена да се сдобие с папката — каза Скот. — Това е съвсем очевидно, нали?

Ричард затвори телефона. Някой е искал тази папка. С медицинската документация. А кой би могъл да знае какво от онова, което се съдържа в нея, може да представлява опасност?

Някой лекар.

Беше ли права Кейти в подозренията си за психиатъра? Ами Едгар Хайли? Той беше пристигнал във Вали с имунитета на фамилията Уестлейк — фамилия, дълбоко уважавана в медицинските кръгове.

Ричард припряно огледа бюрото си за листчето, което Мардж му беше дала, с имената на двамата пациенти, завели срещу Едгар Хайли дела за професионална злоупотреба.

Антъни Колдуел, Олд Каунтри Лейн, Пийкок.

Ана Хоран, Уолнът Стрийт, Риджфийлд Парк.

Включи интеркома и помоли Мардж да се свърже и с двамата.

Няколко минути по-късно Мардж се обади отново.

— Антъни Колдуел вече не живее на този адрес. Миналата година се преместил в Мичиган. Свързах се с негова съседка. Тя ми каза, че съпругата му починала от усложнения вследствие извънматочна бременност. Той завел дело срещу лекаря, което обаче било прекратено. Жената много държеше да ми разкаже за това. Обясни ми как други двама лекари заявили на госпожа Колдуел, че е стерилна, въпреки това тя започнала терапия по проекта за майчинство „Уестлейк“ и действително забременяла. Но през цялото време била много зле физически и накрая, бременна в четвъртия месец, починала.

— Засега това ми дава достатъчно информация — каза Ричард. — Ще изискаме по съдебен ред целия болничен архив. А госпожа Хоран?

— Обадих се у тях, но успях да се свържа само със съпруга й. Той следвал право в „Рътгърс“. Каза ми, че жена му работела като компютърен програмист. Даде ми служебния й телефон. Да ви свържа ли сега?

— Да, ако обичате.

Мардж вдигна телефона на Ричард, набра номера и попита за госпожа Ана Хоран. След минута каза:

— Госпожо Хоран, един момент, моля. Ще говорите с доктор Каръл.

Ричард взе слушалката.

— Госпожа Хоран?

— Да — имаше някакво особено заваляне в говора й, някакъв акцент, който му беше трудно да определи.

— Госпожо Хоран, миналата година вие сте завела дело за професионална злоупотреба срещу доктор Едгар Хайли. Питам се дали бих могъл да ви задам няколко въпроса по случая. Можете ли да говорите спокойно?

Гласът от другата страна на линията стана тревожен.

— Не, не от тук.

— Разбирам. Само че е спешно. Ще ви бъде ли възможно да се отбиете в кабинета ми днес след работа, за да поговорим?

— Да… добре. — Очевидно жената искаше да затвори.

Ричард й даде адреса на кабинета си и предложи да я упъти, но беше прекъснат.

— Зная как да ви намеря… Ще пристигна до пет и половина.

Връзката беше прекъсната. Ричард погледна Мардж и сви рамене.

— Не беше много въодушевена, но каза, че ще дойде.

Беше почти обяд. Ричард реши да отиде в съдебната зала, където Кейти имаше заседание по делото Одендол, за да разбере дали ще бъде възможно да обядват заедно. Искаше да провери предположенията си относно Едгар Хайли. Кейти го беше разпитвала. Каква беше реакцията й? Дали щеше да се съгласи, че има нещо съмнително в проекта за забременяване „Уестлейк“… може би мрежа за бебета или доктор, който рискува живота на своите пациентки?

Когато стигна до съдебната зала, тя вече беше празна, ако не се смяташе Кейти, която все още стоеше на масата на прокурора.

Вглъбена в записките си, тя дори не вдигна поглед, когато той се приближи до нея. Предложи й да обядват заедно, но тя поклати глава.

— Ричард, затънала съм до гуша в това дело. Тези типове са оттеглили самопризнанията си. Сега твърдят, че някой друг е подпалил стаите, а са толкова убедителни лъжци, че, сигурна съм, съдебните заседатели ще се подведат. Трябва сериозно да поработя върху въпросите за кръстосания разпит. — И отново сведе поглед към записките си.