Мери Кларк - Престъпен експеримент

Ричард я огледа изпитателно. Кожата на лицето й обикновено смугла, сега беше бледа като на мъртвец. Когато вдигна поглед към него, очите й бяха замъглени и някак трескави. Забеляза хартиената кърпичка, увита около пръста й. Внимателно се пресегна и я махна.

Кейти откъсна поглед от листовете си.

— Какво… о, тази досадна история. Май съм се порязала доста дълбоко. Цяла сутрин не спира да кърви. Затова я сложих.

Ричард огледа раната. Без кърпичката кръвта отново бликна. Като я притисна върху порязаното място, той уви отгоре й лепенка.

— Подръж я двадесетина минути. Би трябвало да спре кръвта. Кейти, някога да си имала проблеми с кръвосъсирването?

— Да, отчасти. Но, Ричард, моля те, сега не мога да ти обясня. Това дело ми се изплъзва, а се чувствам ужасно зле — гласът й се прекърши.

Съдебната зала беше съвсем празна и освен тях двамата вътре нямаше никого. Ричард протегна ръце и я прегърна. Притисна главата й до гърдите си и докосна с устни косите й.

— Кейти, сега си тръгвам. Но където и да отиваш този уикенд, помисли добре. Защото аз си хвърлям шапката на ринга. Искам те. Искам да се грижа за теб. Ако се срещаш с някого, кажи му, че има сериозен противник, защото, който и да е той, не се грижи за теб. А ако си само в плен на миналото, аз ще се опитам да строша тези окови. — Той се изправи. — Сега продължавай и спечели това дело. Способна си да го постигнеш. И, за бога, този уикенд не се претоварвай. В понеделник ще имам нужда от мнението ти относно една нова линия, която според мен се очертава по делото „Луис“.

Цяла сутрин й беше толкова студено… така ужасно, мъчително студено. Дори блузата с дълги ръкави не й помогна. Сега, толкова близо до Ричард, имаше чувството, че топлината на тялото му се вля в нея. Докато той се обръщаше, за да си тръгне, тя импулсивно сграбчи ръката му и я притисна към бузата си.

— До понеделник — каза тя.

— До понеделник — отвърна той и излезе от съдебната зала.

Преди да напуснат комплекса, където беше живяла Една, Чарли и Фил позвъниха на входната врата на семейство Крупшак. Гейна току-що се беше върнала от погребението.

— Приключихме с огледа на апартамента — каза й Чарли. — Вече можете да го ползвате. — После й показа писмото, което беше оставила Една. — Трябва да проверя дали има юридическа сила на завещание, но всичко упоменато вътре не струва и хиляда долара, тъй че, според мен, ще ви върнем бижутата, а вие двете с госпожа Фицджералд ще можете да си ги поделите заедно с мебелировката. Огледайте вещите и си ги разпределете, но засега не местете нищо.

Двамата следователи се върнаха в канцеларията на прокуратурата и отидоха направо в лабораторията, където изсипаха съдържанието на торбата от прахосмукачката, пръстта от растението на перваза и парченцата кал, които бяха взели от земята.

— Незабавно направете необходимите анализи! — нареди Фил. — Резултатите са от първостепенна важност.

Скот ги очакваше в кабинета си. При новината, че във вторник вечерта Крис е бил забелязан около апартамента на Една, той изръмжа доволно.

— Изглежда тази седмица Луис добре се е поразходил — каза той — и където се е появил, след него остава мъртвец. Тази сутрин пратих Рита в Ню Йорк с негова снимка. Двама от обслужващия персонал на „Есекс Хаус“ са го разпознали и твърдят категорично, че около пет часа се е намирал във фоайето на хотела. Обявявам го за всеобщо издирване и издавам заповед за арестуването му.

Телефонът иззвъня. Скот нетърпеливо грабна слушалката и се представи. После затисна с ръка микрофона и каза:

— Обажда се приятелката на Крис Луис от Флорида… Да, прокурорът е. — Замълча за момент. — Да, търсим капитан Луис. Знаете ли къде се намира?

Чарли и Фил си размениха погледи. Както слушаше, Скот сбърчи чело.

— Много добре. Той ще бъде с вас на самолета, който пристига в Нюарк в седем часа вечерта. Радвам се, че е решил да се предаде доброволно. Ако иска да се консултира с адвокат, тук може да предяви претенции за такъв. Благодаря ви.

Той затвори телефона и каза:

— Луис пристига. Още тази вечер приключваме с този случай.

През дългата безсънна нощ Едгар Хайли разсъждаваше върху проблема за откраднатата чанта. Беше много вероятно тя повече да не се появи. Ако крадецът я захвърли, след като е проверил съдържанието й, повече нямаше да я види. Твърде малко хора биха си направили труда да я върнат. По-вероятно беше някой просто да задържи чантата, след като изхвърли онова, което беше в нея.