Мери Кларк - Престъпен експеримент

Ами ако все пак нюйоркската полиция я открие непокътната? Вътре имаше етикет с името му и адреса на болницата. Ако му се обадят от полицията, вероятно ще искат списък на вещите, които съдържа. Той ще спомене само някои стандартни медикаменти, няколко инструмента и папки на пациенти. Една папка с медицинска документация, надписана с името на Ванджи Луис, няма да им говори нищо. Вероятно дори няма да си направят труда да я прегледат. Просто ще приемат, че е негова. Ако попитат за обувката и за окървавеното преспапие, ще заяви, че не знае нищо за тях и ще изкаже предположение, че крадецът ги е сложил в чантата.

Всичко щеше да бъде наред. А довечера щеше да бъде премахнат и последният риск.

В пет часа сутринта се отказа. Нямаше смисъл повече да се мъчи — явно не можеше да заспи. Стана, взе си душ, стоя прав под горещите иглички близо десет минути, докато банята се изпълни с пара, после се загърна в дебела, дълга до глезените хавлия и слезе долу в кухнята. Възнамеряваше да се появи в кабинета си чак по пладне. Преди това щеше да направи обичайната си болнична визитация. А дотогава щеше внимателно да проучи записките си от изследванията. Вчерашната пациентка щеше да бъде новият му експеримент. Но все още не беше избрал донора.

В четири часа Ричард, Скот, Чарли и Фил огледаха трупа на Ванджи Луис, облечен отново в дрехите, които бе носила преди смъртта си. Цветното парцалче, намерено закачено на вилата в гаража, пасваше съвсем точно на едно раздрано място близо до подгъва. Там, където покриваше прясната рана, чорапогащникът на левия й крак беше скъсан.

— Само че няма никакви следи от кръв — отбеляза Ричард. — Вече е била мъртва, когато кракът й е бил одран на вилата.

— На каква височина е рафтът, върху който е оставена тази вила? — попита Скот.

Фил сви рамене.

— На около половин метър от пода.

— Което означава, че някой е пренесъл Ванджи Луис през гаража, оставил е тялото й на леглото в спалнята й и се е опитал да инсценира самоубийство — каза Скот.

— Безспорно — съгласи се Ричард. Но после се намръщи. — Колко е висок Крис Луис? — попита той.

Скот сви рамене.

— Грамаден е. Някъде към метър и деветдесет.

— Нека да пробваме нещо. Чакай малко. — Ричард излезе от стаята и се върна с една линия. Внимателно измери и отбеляза на стената двадесет и пет, петдесет, седемдесет и пет и сто сантиметра от пода. — Ако приемем, че именно Крис Луис е пренесъл Ванджи, според мен тя не би трябвало да се одраска на тази вила. — Той се обърна към Фил: — Сигурен ли си, че рафтът е бил на половин метър от земята?

Фил сви рамене.

— Приблизително.

Чарли кимна в знак на съгласие.

— Добре. Аз съм метър и осемдесет и пет. — Ричард внимателно пъхна едната си ръка под врата на мъртвата, а другата — под коленете й. Вдигна я и отиде до стената. — Вижте докъде стига кракът й. Тя е дребна. Нямаше да бъде одраскан от какъвто и да било предмет на по-малко от седемдесет и пет сантиметра от земята, ако е била пренесена от висок мъж. От друга страна… — Той отиде до Фил. — Ти колко си висок? Към метър и седемдесет и пет?

— Горе-долу.

— Добре. Крис Луис е по-висок от тебе с близо петнадесет сантиметра. Вдигни я и виж докъде ще стигне кракът й, ако я носиш ти.

Неохотно Фил пое тялото и мина покрай стената. Кракът на Ванджи докосна първия белег, който Ричард беше оставил. Фил бързо я върна на масата.

Скот поклати глава.

— Не е достатъчно. Няма как да се прецени точно. Може да се е привел, опитвайки да я държи далеч от тялото си. — Той се обърна към асистента. — Тези дрехи ще ни трябват за веществено доказателство. Съхранявайте ги добре. Направете няколко снимки на драскотината на крака й, на чорапа и на роклята.

После двамата с Ричард се върнаха в кабинета му.

— Ти продължаваш да мислиш за психиатъра, нали? — попита Скот. — Той е някъде към метър и седемдесет.

За миг Ричард се поколеба, но реши да не казва нищо, докато не разговаря с Джим Бъркли и с пациентката, която беше завела дело срещу доктор Хайли за професионална злоупотреба. Той смени темата.

— Как е Кейти?

Скот поклати глава.

— Трудно е да се каже. Тези хулигани сега набеждават за вандалщините си един свой приятел, който катастрофирал с мотоциклета си и починал миналия ноември. Новата им версия е, че поели неговата вина, защото им било мъчно за родителите му, но сега техният свещеник ги убедил, че заради собствените си семейства са длъжни да кажат истината.