Ридли Пиърсън: Смъртоносни разкрития

После зад нея като призрак се появи планинецът. Изплува от мрака, привлечен от крясъка на Уолт или от някакво шесто чувство, което го бе уведомило за присъствието на Фиона. Независимо дали бе ненормален, или пресметлив убиец, който разбираше цената на един заложник, той се насочи право към жената, която бе прекалено погълната от злополучната си грешка, за да го усети. Само че той не искаше нея.

Фиона изпищя и се претърколи настрани, щом мъжът сграбчи бухалката от ръцете й. Отпусна я край тялото си като бейзболен хитър, който пристъпва към хоумплейта, взирайки се надолу към питчъра — Уолт.

Планинецът можеше да е обхванат от демони, можеше да копнее за мъст или да бе дрогиран и със замъглен ум — но така или иначе и двамата знаеха какво смята да прави той с бухалката, когато пристъпи още една крачка напред. Фиона, която бе издрапала заднишком по-надалеч и сега се намираше на около пет метра от тях, също зърна бъдещето — видя накъде клонят следващите десет секунди. Дали за да защити него, или себе си — Уолт не можеше да разсъждава върху това, все още погълнат от болката — тя се претърколи на колене и започна да опипва килима от борови иглички, което отначало му се стори странно. Пистолетът , осъзна той в проблясък на разум. Тя търсеше пистолета му.

Някакво движение се мярна в разлюляното периферно зрение на Уолт. Беатрис се появи с куцукане на пътеката, вдигнала предната си дясна лапа. Кучешката физиономия — дали Уолт си въобразяваше, или действително я видя ясно в мрака? — излъчваше разкаяние и силна загриженост при вида на господаря си, който се гърчеше на земята, със застрашително изправения над него великан в маскировъчни дрехи.

Уолт, който не можеше да чуе нищо заради бученето на кръвта в ушите си, усети как Фиона пълзи из храстите, шарейки наляво-надясно с ръце, търсейки пистолета му. Видя как убиецът на Мартел Гейл и Гили Менкез се обръща към жената, явно осъзнал, че тя представлява по-голяма заплаха, и през болката успя да промълви една-единствена дума:

— Дръж!

Беатрис изквича отново, стъпвайки на ранения си крак, и се метна през въздуха като снаряд — оголила дузина блестящи бели зъби.

Уолт смяташе инвалидната количка за неудобство въпреки необходимостта от нея. Ортопедът му бе казал, че макар да няма нищо счупено, цяла седмица не бива да ходи. Шерифът прекарваше колкото се може повече време зад бюрото си, за да скрие своята недъгавост, и състоянието му го накара да направи преоценка на онова, което го определяше като личност.

Нанси влезе, за да го изкара с количката навън.

— Мога и сам — сопна се той.

— На старини ще бъдеш голям сладур, знаеш ли?

— Може и да не докарам дотам.

— Няма, ако продължаваш да действаш без подкрепления.

— И вината за това трябва да е моя, така ли?

— Там, в гората, имаше ли някой друг, освен теб? Да съм пропуснала нещо? — Тя хвана дръжките на инвалидната количка и Уолт не възрази. Зад гърба му тя извъртя очи.

— Ами… — каза той поради липса на свестен отговор. Понякога я мразеше.

— Сигурен ли си, че си готов за това?

— Чувствам се отлично. — А друг път я обичаше.

— Работата може да почака.

— Не, не може. Аз не мога. Той не може. Трябва да стане сега.

— Да, шефе.

— Млъкни.

— Да, шефе.

Тя го откара в стая за разпит номер едно, която бе също толкова безлична и скучна като стая за разпит номер две, но се намираше една врата по-близо до рецепцията.

Уолт смяташе за някакъв божествен замисъл факта, че той трябва да е човекът, който ще провежда разпита, а тя — човекът зад видеокамерата. Липсваше само Беатрис, която в момента бе бинтована и спеше на пода в кабинета му. Един осил се бе забил във възглавничката на предната й лапа и тя бе тичала с него, скачала с него и той бе потънал толкова надълбоко, че се наложи Марк Ейкър да го отстрани с операция.

Обвиняемият, в син затворнически комбинезон, би спечелил конкурс за двойник на Чарлз Менсън 14 14 Известен масов убиец. — Б.пр. . Разчорлена черна къдрава коса. Небръснат. Кафяви очи като на басет. Питър Ериън мъдро се бе измъкнал от защитата на този човек, оставяйки го на един служебен адвокат на име Крофърд — младок с жълто около устата. Крофърд се мъчеше да се отърве от стреснатия си вид на новак, който го караше да изглежда сякаш него са обвинили в убийство.

— Шерифе — започна Крофърд, — моят клиент възразява срещу това, някоя предполагаема жертва на неговите…

— Ей, ти! Затваряй си човката — обади се обвиняемият. Ръцете му бяха в белезници, така че не можеше да добави към думите си ударението, което явно би искал.