Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

Закъснелият размисъл не беше от полза за никого, най-малко пък за него. Сега разбираше последиците от неизреченото напрежение, на което бе подложил Гили Менкез. И за разлика от Гили на него щеше да му се наложи да живее с последиците. Започваше да разбира как бе позволил уликите да оформят неоснователни подозрения и се чудеше доколко собствените му чувства са спомогнали за това. Застанал сам насред поляната, му се искаше да закрещи, да моли за прошка, макар и да не бе сигурен кого точно.

Извади телефона си и погледна пропуснатото обаждане. Беше от диспечерката. Провери отново радиото си — още не работеше, въпреки че се бе изкачил по-нависоко. Не можа да се сдържи и се обади.

— „Спешни служби“ — отвърна външно спокоен женски глас.

— Флеминг се обажда. Къде е подкреплението?

— Имаме линейка на мястото, шерифе. Що се отнася до патрулите… Изглежда всички, освен Хъксли са заминали за Кери заради онова удавяне. Хъксли беше от другата страна на Галена. Пътува на юг към вас.

Проблемите с бюджета бяха свили вечерната смяна до шестима полицаи в четири патрулни коли. Той прокле окръжния съвет заради орязаните финанси и собствените си заместник-шерифи и диспечери, задето бяха позволили да възникне липса на патрули. Не за първи път група отегчени заместник-шерифи се струпваха на едно място.

От офиса на Уолт се бяха обадили и на Кечъмското полицейско управление.

— Ами Кечъм?

— Верижна катастрофа на четири коли с пожар и ранени на кръстопътя в седловината. Имат два патрула на местопроизшествието. Линейката ви ни е нужна там час по-скоро. Току-що ги отзовах.

Съсредоточил цялото си внимание върху Беатрис, Уолт не бе видял отдалечаването на фаровете.

— Трябва ми подкрепление, Глория.

— Да, сър.

— Искам този район да бъде блокиран и претърсен, както говорихме. Става дума за заподозрян в убийство, по дяволите — избухна той, проявявайки рядък изблик на емоции. — Искам всички заместник-шерифи, които са на повикване, тук горе. Искам всеки, с когото разполагаме, който и да е той, веднага. По букви ли да ти го кажа?

— Разбрано. Задействам веригата от повиквания.

Това беше неособено деликатна нападка срещу Уолт от страна на много бдителна диспечерка. Глория си разбираше от работата и той не бе прав да й се кара. Достатъчно бе да издаде заповед за задействане на повикванията. Избухването му не бе помогнало на никого.

— Благодаря ти — каза той.

Това я свари неподготвена.

— Няма проблем, шерифе.

— Погрижи се да стане — не се сдържа да добави той. После затвори.

Лъчът на фенерчето му следваше наглед безцелното кръжене на Беатрис, докато тя започна да смалява зоната, което подсказа на Уолт, че трябва да тръгне към нея. Както и да действаше обонянието й, накрая движенията й се свеждаха до малка площ, от която се стрелваше право напред, внезапно съсредоточена върху миризмата. Този момент бързо наближаваше и когато тя улови ясно дирята, оставена от убиеца, се обърна, за да се увери, че Уолт внимава. Изглеждаше едва ли не горда от него, щом откри, че се приближава зад гърба й, и развълнувано се втурна към края на поляната, озърна се назад още веднъж и се скри от поглед. За миг Уолт загуби самообладание — преди да изчезне, тя бе забила нос в земята и се насочваше надолу, към имението на Енгълтън.

Фиона се бе забавила повече от петте минути, които й бяха отпуснати за първоначално документиране на останките на Гилермо Менкез. Затова се изненада, като чу линейката да пали двигателя и да потегля. Вместо това тя бе очаквала укори.

— Хей? — извика Фиона през отвора. — Там ли сте?

Всъщност вече не бе останало нищо за снимане. Тя бе направила дузина снимки на покойния и още толкова на вътрешността на къщичката, като през повечето време усещаше тръпки по кожата си — както от факта, че е сама с труп, така и от мисълта, че някой е живял тук горе. Всичко свидетелстваше за това, дори и миризмата. Нямаше съмнение, че постройката е била използвана за скривалище, и от мисълта, че се намира само на метри от бунгалото й и от главната къща, й призляваше.

Когато излезе от дървената къщичка и се заспуска по стълбата, тя се озърна назад и видя нагоре по хълма слаба светлинка, която мигаше насреща й, докато се спускаше неотклонно през гората.

Увиснала на стълбата, Фиона посегна да извади телефона си, за да се обади на Уолт и да поиска потвърждение, че човекът, който се спуска към нея, е той, но телефонът не беше у нея. Беше го оставила в спалнята заедно с пистолета. Изведнъж бунгалото и главната къща й се сториха съвсем различни след доказателствата, че някой е живял в къщичката, и наличието на труп тук горе. Тя се замисли за тайната стая, в която се бе крила Кайра, но не можеше да се насили да влезе нито в главната къща, нито в бунгалото си. Фенерчето се движеше през гората със скоростта на тичащ човек, насочвайки се надолу по хълма — право към нея.