Каролайн Греъм - Сигурно място

— Лайънъл искаше колата да е готова за единайсет, ама не ще да запали. Май карбураторът не е наред.

— Защо не се обадихте по телефона? — гласът й се извиси. Никога не беше нахлувал така преди. Да влезе в къщата! И то точно в този момент.

— Нещо се е преебал — каза той и се усмихна, когато бузите на Ан пламнаха. — Отидох до кухнята да кажа на госпожа Ледърс, ама я няма там.

Младежът свърши с обясненията, но сякаш изобщо не възнамеряваше да си ходи. Пъхна палци в гайките на дънките си и зяпна Ан с престорено уважение. Стаята изведнъж й се стори много по-малка, изпълнена до тавана с напрежение, което въобще не желаеше да анализира, нито да разбира.

— Ще кажа на съпруга си.

— Да. Добре — отвърна той, но продължи да си стои на прага.

Ан не можеше да излезе. Нямаше как да мине покрай стройното тяло, грациозно облегнато на рамката на вратата. Насили се да го погледне и видя безочливост и дори омраза в красивите му очи, но после го отдаде на състоянието на ума си в момента.

— Изпуснахте си писмото.

Тя го грабна и го смачка в дланта си. Дали беше видял какво пишеше на листа? Не би могъл от толкова далече. Напъха хартиената топка в джоба на халата си и с усилие проговори:

— Можете да си вървите… вече… ъъ, Джекс.

— Знам, госпожо Лорънс. Няма защо да ми казвате.

Тя отстъпи назад, опипвайки зад себе си рамката на прозореца, полека се отпусна и седна на нея. И какво щеше да прави сега? Скована от нерешителност и тревога, Ан бе спасена от появата на Хети Ледърс.

— Извинете — рече госпожа Ледърс, понесла пластмасов леген с препарати и парцали, и решително мина покрай шофьора. — Някои хора все пак работят тук.

В следващия миг беше изчезнал. С едно-единствено плавно движение, като пор. Госпожа Ледърс веднага забеляза състоянието на Ан.

— Не бива да позволявате на тази отрепка да ви разстройва — загрижено отбеляза тя, като за нищо на света не можеше да разбере как негово преподобие може да подлага жена си на такива изпитания с тия нехранимайковци, дето ги водеше в къщата. Зае се да свали овехтялата дантелена покривка от масата и внимателно я сгъна. — Колкото по-рано офейка, толкова по-добре.

— Не е само заради него. — Ан обгърна тялото си с ръце. — Карлота избяга.

— Тя ще се оправи. Такива като нея винаги се справят.

Госпожа Ледърс обикновено не говореше така откровено. Искаше й се да е лоялна и към преподобния, и към жена му, но днес просто трябваше да е искрена. Ан изглеждаше доста зле.

— Свърших в кухнята. Защо не отидете да си направите чаша хубав чай?

Ан почти тичешком напусна стаята. Не отиде в кухнята, просто тръгна слепешката из къщата, без да знае накъде. Накрая се озова в килера за спално бельо и осъзна, че се е вторачила в купчините сгънати чаршафи, наредени на дървени рафтове, ухаещи на изсушена върбинка.

Извади писмото от джоба си и го приглади. Ръката й трепереше изключително много и изрязаните, залепени думи подскачаха нагоре-надолу като в налудничав танц. Имаше чувството, че държи нещо скверно, покрито с ужасна мръсотия, а в него бъка невидим лигав живот.

Изтича в банята и накъса писмото на десетки парченца, после направи същото и с плика. Хвърли ги в тоалетната и пусна водата няколко пъти, докато изчезна и последната хартийка.

После се съблече, пусна душа и свирепо затърка тялото си с кисето. Изми си ушите отвътре, ноздрите и ноктите. Насапуниса си косата и дълго я плакна. След като свърши, сгъна халата и всичко, с което беше облечена, когато за първи път докосна писмото, напъха дрехите в чувал за боклук и го изхвърли.

След време, когато превърташе събитията назад, Ан се изненада защо не е предвидила следващата стъпка на автора на писмото. Беше гледала филми, беше чела криминални романи, но когато й се обадиха по телефона, изпадна в пълен шок. Почти толкова силен, колкото когато получи писмото.

Той май говореше през памук. Без акцент, само сподавено мърморене. Искаше пари. Хиляда лири, иначе щял да отиде в полицията. Каза й точно кога и къде да остави парите. Ан запротестира. Опита се да обясни, че не може да намери толкова бързо исканата сума, а оттатък й затвориха телефона.

Нито за миг не й мина през ум да не плати и не само заради опасността да я разкрият. Обхваната от угризения, смяташе, че тя, единствено тя е пряко отговорна за трагичната ситуация. Беше прогонила Карлота от къщата, беше преследвала момичето до реката и не успя, въпреки усилията си, да му попречи да скочи във водата.