Каролайн Греъм - Сигурно място

„Свинете“. Луиз губеше търпение. Ако Лайънъл си мислеше, че като подражава на младите, ще стане един от тях, жестоко се лъжеше. Остава да си нахлупи бейзболна шапка с козирката назад и да си сложи тениска на „Рейдиохед“ 5 5 Британска музикална група. — Б.пр. .

— Не мога да те оставя тук — заяви Луиз, стана, хвана Ан за ръка и й помогна да се изправи. — Ела у нас да пием по чаша чай.

— Не мога.

— Разбира се, че можеш. — Подкрепяйки Ан под ръка, я поведе по алеята. — Имам страхотен кекс с аромат на кафе от „Макс енд Спенсър“.

— Трябва да се обадя на Лайънъл…

— Глупости. Изобщо няма да забележи, че те няма.

— Вярно — тъжно се съгласи Ан. — Май няма да забележи.

Кенди винаги бе приемала госпожа Ледърс за своя стопанка и беше убедена, че и госпожа Ледърс смяташе така. Но и двете не даваха външен израз на това, особено когато Чарли беше наблизо. Тази вечер се бе затворил в предната стая, където обикновено се хранеха и гледаха телевизия, и от толкова време седеше там в пълна тишина, та госпожа Ледърс реши, че е заспал. Затова потупа с ръка по краката си. Кенди се поколеба, хвърли тревожен поглед към затворената врата на предната стая, но после скочи и се настани в скута й.

Госпожа Ледърс погали златистокафявите й уши, които приличаха на триъгълни филийки току-що препечен хляб. Почеса кучето по коремчето и Кенди заскимтя от удоволствие. Госпожа Ледърс се зачуди какво ли правеше мъжът й. Беше минал почти час, откакто бе потънал в онази стая с вчерашния вестник „Пийпъл“, ножица и тубичка лепило „Супер Глу“.

— Не бива да се оплакваме, нали, Кенди? — каза госпожа Ледърс и се усмихнаха една на друга, сгушени като две буболечки в опърпания стар люлеещ се стол до камината. След още двайсет минути все така не се чуваше ни звук, ни движение в стаята и госпожа Ледърс с нежелание сложи Кенди в евтиното й пластмасово легенче и отиде да види дали всичко беше наред.

Чарли бе с домакинските ръкавици на жена си и надвесен над сгъваемата маса, изрязваше големи парчета от вестника. Старите фишове от футболни залагания и непечеливши лотарийни билети бяха събрани на една страна да не пречат.

Чарли отряза по-малки парчета. И още по-малки. Подбираше си абзац, изречение, последна дума, буква. Изпусна хриплива въздишка на удовлетворение. Оказа се не чак толкова трудно. Нужни бяха само шест думи, и то все обикновени.

Чарли свали ръкавиците и взе пакета с „Ризла“ да си свие цигара. Сложи рошава купчинка червеникавокафяви тютюневи нишки в хартийка, зави я, прокара върха на посивелия си език по дължината на хартията и запали единия край.

Езичето на бравата щракна и жена му се появи на прага. Чарли подскочи и се зачерви от яд.

— Махай се!

— Чудех се дали не си…

— Човек не може да си прочете вестника на спокойствие!

— Извинявай.

Чарли не сваляше поглед от жена си, докато тя отстъпваше назад. Гледаше мършавата й фигура, стърчащата навсякъде побеляла коса и жалките й приведени рамене. Боже, колко беше досадна. При нормални обстоятелства щеше да я последва в кухнята и да й даде да се разбере, но не и този път. Защото за Чарли тази вечер изобщо не беше обикновена. Тя беше, защо да не се отбележи, вечер на зловещо предзнаменование. Пред него стояха шест големи йероглифа, които вероятно щяха да му донесат свобода. Той огледа стаичката и си позволи да се изхили на очуканите пластмасови столове, евтиния, облицован с фурнир шкаф и старомодния телевизор. Защото скоро щеше да каже сбогом на всичко това. Щеше да седи на удобен, пухкав фотьойл, с чаша уиски с лед, лула с хубав, силен тютюн и нещо младо, русо и приятно за гушкане.

Щото, стига да има пари, човек може всичко да си купи. А той щеше да има пари. О, да. За първи път в живота си щеше да има пари. Отначало скромна сума. Трябва да сме разумни. Излишно е ненужно да плашим хората. Но там, откъдето са дошли тези, щяха да дойдат и още. И още. Щеше да има достатъчно, за да си живее приятно и спокойно до края на дните си.

В местните новини в девет часа не бе споменато нищо за инцидента край бента на Мисбърн, та посетителите в „Ред Лайън“ решиха, че всичко е било просто шега, и насочиха вниманието си към по-съществени неща. Например във външната тоалетна на стария Гордън Чери били намерени шест фазана. Освен това, за срамотите, чаеният сервиз на бабата на Ада Лукас, още както си е в шкафа й, бил оценен от търговски пътник на петдесет лири, а всеки знаеше, че сервизът е с клеймото на „Рокингам“ и струва поне сто лири.