Каролайн Греъм - Сигурно място

През последните, двайсет минути Барнаби непрекъснато надничаше през прозореца и извика:

— Ето ги.

Първата бутилка „Мам Кордон руж ’90“ бе отворена и всички пиха по чаша. Къли и Никълъс извикаха: „Поздравления!“, и връчиха своите подаръци. Джойс получи сребърен медальон с датата на сватбата, гравирана на гърба, и снимчица на Джойс и Том вътре. Беше им доста непозната — Къли сигурно я беше изрязала от снимка, която е направила при някоя от почивките им преди години. На Барнаби подариха семпли квадратни ръкавели, гравирани по същия начин и поставени в синя кожена кутийка.

Джойс подари на съпруга си кожен органайзер с тънка сребърна табелка, закрепена с винтчета на специално удебеления капак. На табелката бе гравирано името му с красиви калиграфски букви и годините 1973–1998.

Барнаби изкоментира колко красив е подаръкът и как с него най-сетне ще стане организиран човек. Къли добави, че е крайно време. Пресушиха чашите си, напълниха ги отново и Джойс отвори своя подарък.

Ахна от изненада и удоволствие — типичното поемане на дъх с протяжно „ах“, когато бе щастлива.

— Том! Това е най-… красивото нещо… което някога съм… съм…

Тя го целуна. Барнаби се усмихна и прегърна жена си. Гледаше я как протяга огледалото на една ръка разстояние, точно както си я беше представял. Но флуоресцентната светлина в кухнята не бе много дискретна. През лицето на Джойс премина сянка. Беше си сложила прекалено много грим. В огледалото не се видя така, както се виждаше в ума си. Изглеждаше стара и доста строга. Дори изпита.

— Червилото май не ми отива.

— Мамо, на никого нищо не отива в този ужасен свят. Аз изглеждам най-малко на сто.

— А аз — галантно подметна Никълъс — изглеждам като съществото от черната лагуна.

— Като говорим за осветление, дали да не включим лампите в градината, тате? За сигурност?

— Добре.

Беше монтирал седем лампи, скрити в зеленината. Те бяха свързани с даймеров ключ, който Барнаби бавно завъртя до крайното му положение. Ефектът беше забележителен — сякаш бе направил магия и градината се бе превърнала в театрална сцена с декор на гора край Атина, а зад кулисите Оберон и Титания чакаха да излязат на сцената. Като се върна в кухнята, някой звънна на вратата и Къли реши точно в този момент да се обади набързо по телефона.

Щяха да вземат такси до метростанцията Ъксбридж и да стигнат до града, а на връщане мислеха да пътуват с такси. Най-близката станция до Монмаут Стрийт беше на Тотенхам Корт Роуд и в осем часа в събота вечер и в станцията, и по тротоара бе пълно с шумни компании, решили да се позабавляват. До „Мон Плезир“ бе само десет минути пеша, но на всички им изглеждаше много повече.

В ресторанта ги посрещнаха сърдечно, настаниха ги на тяхната маса и им дадоха менюто. Барнаби се огледа. Не беше очаквал заведението да изглежда както тогава — щеше да е глупаво след цели двайсет и пет години, — но се изненада, че му се струва много малко. Не си спомняше къде бяха седели тогава, но не беше забравил, че от време на време бе поглеждал през прозореца и бе изпитвал съжаление към хората, които минаваха отвън, задето никога, ама никога, дори и да станеха на сто години, нямаше да доживеят да бъдат толкова щастливи, колкото беше той.

Погледна към Джойс, но тя четеше менюто. Той разгледа своето и установи, че няма нито „Бьоф Бургиньон“, нито малинова торта. Стана му неприятно. И двете бяха класически френски ястия. Очакваш да ги намериш в листата на едно френско бистро.

— Нямат пържола с черен пипер, Том. — Джойс му се усмихваше от другата страна на масата. Беше си свалила обувките с високи токчета и разтриваше стъпала в прасците си, за да ги стопли.

— Моля?

— Това ядохме тогава — обясни тя на другите. — И кайсиева торта.

— Е, още я предлагат — уточни Къли.

Барнаби си замълча. Беше започнал да мисли, че цялата тая работа, предложена от Никълъс и приета така възторжено от него самия, беше грешка. Джойс с основание се колебаеше, а той взе, че я убеди. Миналото наистина бе един съвсем друг свят, където нещата бяха различни.

Поръча си канапе с лук и сметана, зелена салата, барбун с копър и гарнитура от пресни картофки и грах, както и ябълки с калвадос. Джойс си поръча същото. Къли и Никълъс решиха да хапнат гъби по гръцки, свински крачета със сос от горчица, зелен фасул и пържени картофи, а за десерт круши с ванилова сметана. Пиха червено вино „Мускадет“ и „Сандеман“.

Едва бяха започнали основното ястие и разговорът почти замря, а Барнаби веднага разбра защо. Къли и Никълъс не говореха за себе си. Като изключим доволните коментари за храната, уверенията, че си прекарват чудесно, и няколкото учтиви въпроса на Къли към баща й за градината, почти нищо не бяха казали. Барнаби реши да пораздвижи духовете.