Каролайн Греъм - Сигурно място

Сърцето на Луиз се сви от жал. Извади още кърпички и отново бавно изтри лицето си. Трябваше да бъде безкрайно търпелива през следващите седмици и месеци. Търпелива и прикрита. Нежна, любеща и внимателна.

— И тогава, разбира се, поисках да разбера. Трябваше да я видя. Не за да й сторя зло, макар да бях ослепял от ревност, а просто да видя що за човек е способен да извърши такова чудо. Затова седнах и започнах да наблюдавам къщата. Когато Джекс излезе, аз го последвах.

Той отиде в Ийст Енд. Аз просто спрях колата, оставих я, където си беше и изтичах след него. Двамата бяха в една стая на горния стаж. Вратата беше отворена и аз ги видях да се прегръщат и да се смеят. Човек би помислил, че не са се срещали от години. И тогава той ме забеляза — на площадката. И всичко се промени.

Никога не бях виждал такъв гняв у човешко същество. Викаше, крещеше, а колкото повече се опитвах да се извиня, толкова по-агресивен ставаше. Как съм посмял да донеса моята… моята мръсотия, моята смрад в дома му. Бил съм болен извратеняк. Гаден бълвоч. Дето не заслужава да живее. Мисля, че беше полудял. А тя през цялото време говореше тихо, опитваше се да го успокои. И тогава той ме удари.

Паднах на земята и докато се опитвах да стана, чух я да вика: „Тери, Тери, недей.“ И тогава съзрях лицето му. Никога не съм изпитвал по-голям страх през живота си. Помислих, че ще ме убие. И започнах да се защитавам, нямах избор, и бяхме на площадката, когато той…

Луиз нежно погали ръката му. Искаше да го утеши, а той се сви, като че ли бе посегнала да го удари.

— Вал, било е злополука…

— Аз съм виновен!

— Те ще разберат. Не бива да прекараш остатъка от живота си в затвора.

— Изобщо не ме интересува къде ще прекарам остатъка от живота си. Само се моля богу да е кратък. — Замълча за малко, после добави: — Смешното, Лу, трагикомичното е, че аз бях готов да умра за него.

В съседната стая Трой доизпи изстиналия си чай, а Барнаби надникна в третия си сандвич (доста тлъста шунка и бледорозов кетчуп) и го върна в чинията. Трой нареждаше двете чаши и чинийките им на подноса, когато Фейнлайт отново заговори. Барнаби стисна лакътя на сержанта и му изсъска да не трака.

— Странното е, че я бях виждал и преди.

— Така ли? — не повярва Луиз. — Как така?

— Виждал съм я в „Олд Ректъри“. Беше Карота.

— Но… това е чудесно, Вал! Всички мислехме, че се е удавила. Трябва да кажа на Ан… — И млъкна, спомнила си изведнъж състоянието на приятелката си.

— Косата й беше различна, странен оранжев цвят, късо подстригана и стърчаща навсякъде. Но съм сигурен, беше Карлота.

Накрая я хванаха доста бързо. Барнаби се беше изплашил, че ще потъне вдън земя, ще промени външността си отново и просто ще изчезне в потайния свят на престъпността и порока в големия град. Ако не в Лондон, то в Бирмингам или в Манчестър, или в Единбърг. И като не разполагаха с нейна снимка, която да разпратят, на практика нямаха никакви шансове да я открият.

За да й отрежат всички изходи, веднага изпратиха двете имена, които беше използвала, до всички летища, пристанища и железопътни гари, откъдето можеше да замине за континента. Беше забелязана на гара Ватерло, взела си билет за „Юростар“ и използвала име, което Барнаби моментално разпозна. С това име се бе представила първия път, когато се запознаха — Таня Уокър.

Тъжна гледка, помисли си Барнаби, когато я въведоха в стаята за разпит. Навремето, като млад полицай, понякога трябваше да се отзовава на повиквания в универсални магазини, където бяха намерили някой загубил се малчуган. Същата паника в очите й, същото чувство за непоносима загуба. Какво имаше в злото копеле Джексън, докарало и това момиче, и Фейнлайт до такава съсипваща скръб?

Касетофонът работеше. И за разлика от разговора преди два дни този път нямаше никакви проблеми с извличането на информация. Тя отговаряше без колебание на всички въпроси, без дори да се замисля, монотонно, и безстрастно. Нищо не я интересуваше. Нямаше какво да губи повече. И слава богу, помисли си главният инспектор, защото след смъртта на Джексън как иначе щеше да разплете бъркотията, която от две седмици задръстваше мисловните му процеси.

Барнаби разполагаше с няколко часа да се подготви за разпита, но случаят бе многостранен и не можа да реши с коя страна да започне. Изреди си ги наум от най-маловажната до най-значимата. Най-скучната беше свързана с отношенията между момичето и Джексън. Очевидно беше влюбена в него, той бе имал влияние над нея и тя е била готова да направи всичко, което би поискал — все същата стара история. Следваше версията й за случилото се на Ломакс Роуд. На трето място беше историята, свързана с Карлота Райън — момичето, живяло в съседния апартамент. И накрая беше въпросът каква точно е била нейната роля в сложната интрига, замислена в „Олд Ректъри“ и довела до смъртта на Чарли Ледърс. Това последното безспорно беше най-интересно и важно, но Барнаби реши да започне от тема номер три.