Каролайн Греъм - Сигурно място

Бенет изключи телефона си точно когато „Хамбър“-ът пресече кръстовището, последван от десетина коли, сред които и „Алвис“-ът. „Ескортът“ бе спрян от червен светофар, но нямаше проблем да настигне обекта. Трафикът не беше натоварен, а и Бенет имаше видимост далеч напред. Видя „Хамбър“-а да завива наляво, след няколко секунди същия завой направи и „Алвис“-ът.

Бенет навлезе в улицата и разбра, че наистина е Ломакс Роуд. Тогава нещо се обърка. Движението се забави и накрая дори спря. Засвириха клаксони. Шофьорите подаваха глави от прозорците на автомобилите си и крещяха, без да знаят срещу кого и какво. Детектив Бенет излезе от колата си, тръгна напред, опитвайки се да схване причината за задръстването. Откри я. И хукна.

„Алвис“-ът стоеше насред пътя. Шофьорът просто беше спрял, излязъл от колата и изчезнал нанякъде. Малко по-нататък Бенет съзря „Хамбър“-а непохватно напъхан в прекадено тясно място за паркиране и задницата му стърчеше на улицата.

Детективът забърза по тротоара. Главният инспектор беше предположил, че обектът отива на номер седемнайсет. През две-три къщи оттам Бенет чу крясъци откъм този номер. Развълнувани съседи вече се събираха пред входа на сградата. Минувачите подминаваха с безразличие.

Входната врата зееше отворена. Бенет се поколеба. Бяха му наредили само да наблюдава къщата, но това си беше нарушаване на реда. А и с „Алвис“-а, задръстил улицата, кой знае кога щеше да пристигне главният инспектор. Гласовете, и двата мъжки, все повече се извисяваха. Единият чак прекъсваше от децибелите, с които трептяха гласните струни, другият се изви в болезнени викове, преминали в приглушено хъркане, ръмжене и тежко дишане.

Спречкването от вербално прерасна във физическо и Бенет реши да действа. Почуди се дали да се обади на главния инспектор, но прецени, че само ще се забави. Дори половин секунда можеше да е фатална. Влезе през входната врата и погледна нагоре по стълбите. Две фигури се боричкаха на площадка. Единият падна гърбом върху дървените перила. Те се разцепиха под тежестта му и Бенет с ужас видя как човекът полетя във въздуха и със страшна сила тупна на каменния под точно пред краката му.

Доста време измина, преди Барнаби да разпита оцелелия участник в ужасяващия сблъсък. Местните полицаи бяха пристигнали половин час преди главният инспектор да успее да се добере до къщата на Ломакс Роуд, полувървейки, полутичайки, след като беше зарязал сержанта, заклещен в задръстването срещу Уайт Харт. Вече бяха извикали медицинско лице, бяха отместили „Алвис“-а от улицата и сега се опитваха да сложат ред в хаоса, все още гарниран с куп ядно натискани клаксони.

Организирано бе и извозването на човека, който лежеше на пода във входа с разцепен от падането череп, до моргата в Лондонската болница и чакаха линейката да се добере до адреса. Междувременно мъртвият беше покрит с кувертюра от някакво легло в апартамента на горния етаж, където бе започнал скандалът.

Детектив Бенет седеше на стълбите, съсипан от срам. Щом се появи главният инспектор, полицаят скочи.

— Сър, господи, съжалявам. Не знам какво да кажа. Чух ги… ставаха все по-яростни. Трябваше по-рано да вляза. Само че не знаех дали… какво… Съжалявам.

Барнаби клекна, повдигна края на кувертюрата и внимателно я пусна обратно. Докосна леко Бенет по рамото.

— Няма нужда да съжаляваш, сержант — промълви той.

Няколко часа по-късно, след продължителни обяснения между полицаите, отговарящи за Долината на Темза, и столичната полиция, Валънтайн Фейнлайт бе предаден на двама служители от участъка в Костън, след като официално му бе предявено обвинение в нарушаване на обществения ред.

В полицейския участък той се изми и облече чистата риза и джинсите, донесени от сестра му. Тя не пожела да си отиде вкъщи и почти два часа го чака в приемната.

Барнаби и Трой седяха близо половин час в една стая на приземния етаж в задната част на участъка, опитвайки се напълно безуспешно да измъкнат някакво смислено обяснение от Фейнлайт. В Лондон го беше прегледал лекар, който се бе погрижил за раните и охлузванията по него и бе заявил, че може да бъде разпитван. Но той не бе проронил и дума нито в Лондон, нито в Костън.

Физически му нямаше нищо, за останалото Барнаби не беше сигурен. Всички полицаи отлично знаеха какво е тежка телесна повреда. Но докъде се простираше определението за тежка душевна повреда? Защото именно до това бе довела изпепеляващата разрушителна връзка на Фейнлайт.