Каролайн Греъм - Сигурно място

Малцината, събрали се на гробищата, се разотиваха. Стана доста неловко, когато Луиз подаде ръка на Хети и изказа съболезнованията си, а Хети не се сети какво точно трябваше да направи. Полин се намеси и просто покани Луиз у дома на чаша чай, но тя отказа, защото имала ангажимент, и бързо си тръгна.

Евадни обаче щеше да отиде в къщичката на Хети и дори очакваше момента с нетърпение. Обичаше да вижда приятелката си обградена от най-близките й роднини, а внуците й бяха чудесни. Щом излязоха от църковния двор, тя хвана Хети под ръка и двете закрачиха една до друга в слънчевия есенен ден към Тол Трийз Лейн, а зад тях вървяха Полин и Алън.

Хети спомена пред Евадни за странната липса на чувства, която забелязваше у себе си, а приятелката й я посъветва да поговори с личния си лекар. След няколко дни тя последва съвета й и д-р Махоуни й постави диагноза „забавен шок“. Предупреди я, че човек не може постоянно да отрича скръбта и непременно да дойде в кабинета му, ако има нужда от помощ. Накрая й обясни: „Мъката може да те залее в най-неочакван момент.“ Моментът така и не настъпи.

Много неща Барнаби не харесваше в работата си, но за негово щастие онези, които харесваше, бяха значително повече. Най ненавиждаше чакането. То понякога го докарваше почти до лудост. Чакане на информация, чакане на резултатите от обработката на данните. Чакане на местопрестъплението и на резултатите от аутопсията. Чакане, докато се види с хора, които вероятно знаят нещо, а може и нищо да не знаят за случая, в който си затънал, а те имат свободно време едва следващия петък. Чакане на факсове, които трябва да дойдат в отговор на твоите факсове, но така и не пристигат. Чакане да станат снимките. Чакане пред принтера да избълва следващия куп перфорирана хартия. Чакане, докато отрепката, седнала срещу теб в стаята за разпит, реши да си отвори устата и да каже нещо, каквото и да е, ако ще да е „майната ти“.

Точно сега Барнаби чакаше резултатите от съпоставянето на отпечатъците, намерени в апартамента на Карлота в Степни, с тези от таванското помещение на „Олд Ректъри“. Вероятно щяха да съвпаднат, но никога не можеше да е сигурен. В таванската стая бяха установени отпечатъци на още двама души, вероятно на Ан и Лайънъл Лорънс, защото Хети Ледърс се бе заклела, че не е стъпвала там, откакто е пристигнала Карлота. Лорънс неохотно се беше съгласил по някое време да дойде в полицейския участък да даде отпечатъци, за да бъдат изключени от следствието. (Още чакане.) Тези на Джексън бяха картотекирани и сравнени, нямаше негови отпечатъци в таванската стая.

Увеличените кадри от записа на охранителната камера лежаха на бюрото на Барнаби и му се присмиваха. Мъж в черно се качва на „Пежо Лидер Спринт“ и от този момент велосипедът изчезва. Къде ли е скрит? Ако искаш да потулиш книга, пъхаш я в библиотека. Ама велосипед? Във Фърни Басет нямаше магазини за колела като „Халфордс“, да го бутнеш между десетките други велосипеди. А дрехите — дето са дори по-важни. Ако можеха поне да намерят късия клин от ликра, да докажат, че нишката, открита в багажника на „Хамбър“-а, беше от него, и да го свържат с Джексън. Не намереха ли дрехите — а с течение на времето това ставаше все по-вероятно, — трябваше да се измисли друг начин.

Докато се мъчеше да се сети какъв би могъл да е този начин, Барнаби бе завладян от натрапчивия страх, че му убягва един въпрос, който, ако зададе, на когото трябва и получи искрен отговор, би могъл да му помогне да разплете огромната плетеница от информация, в която се бе омотал. Тогава щеше да успее да дръпне нишката и постепенно да разреши загадката. Навярно вече със задавал въпроса, ала не на когото трябва. Най-вероятно още не беше разбрал кой е въпросът.

Колко по-ясно би било, ако знаеше какво да изхвърли. Опитът му подсказваше, че само частица от залялата ги информация щеше да му е от полза. На тоя етап нищожен процент можеше да се отдели като ненужен. Накрая (помагай, Господи) щеше да стигне до истината и да разбере, че му е трябвал само един простичък факт, установен от криминалистите, неволно изпускане на мисъл по време на разпит, подвеждащ разговор, който едва сега можеше да бъде осмислен напълно.

В момента му оставаше единствено да чака, но да чака активно, защото бездействието беше непоносимо за него. Реши да прочете информацията по случая от самото начало. Досега не му бе останало време. Четеш ли на парче, така както пристигат сведенията, не можеш да свържеш нещата в едно цяло. Щеше да чете бавно, внимателно, с буден взор. Погледна календара. Четвъртък, 27 август. Повече от десет дни след бягството на Карлота. Осем дни от смъртта на Чарли Ледърс. Май днес бе щастливият му ден.