Каролайн Греъм - Написано с кръв

Котлето заемаше ужасно много място, а останалата част от пространството бе запълнена от горивото за него. Купчина въглища, по-малка купчина съчки и вързопи от стари вестници и енорийски списания, стегнати с канап. Кашони, дървени касетки, парцали и кутия с парафин.

Ейми пристъпи с известна тревога към чудовищната машина — огромна, кръгла, почерняла от старост, занемареност и зъл нрав. Изотзад излизаха тръби и се виеха по тавана на мазето. Имаше три циферблата с червени стрелки, като на скоростомер. Всички показваха 150. Тя почука авторитетно по стъклото. Показанията паднаха на 98.

Ейми предпазливо положи ръце върху метала — едва-едва се усещаше някаква топлинка. Отвори вратичката и надникна. Доколкото успя да види, вътре имаше купчина пепел и почти нищо друго. Взе лопатката — метално съоръжение с размерите и тежината на железен лост, но с формата на буква „Т“ — и разрови пепелта. Проблеснаха една-две бледи искрици. Скъса няколко страници от енорийското списание и сложи тънки хартиени лентички върху искриците. Хартията покафеня, сгърчи се и пламна.

Ейми добави още хартия и взе няколко съчки от купа. Внимателно ги постави отгоре и взе още няколко, за да е готова, ако първите се запалят.

Едва тогава забеляза, че отдолу има още нещо. Още хартия ли? Определено се виждаше етикет — яркожълт със сини букви: „Хотел Масима, Танжер“. Ейми махна съчките настрани. Показаха се още етикети, покриващи почти целия капак на кафяв куфар.

Извлече го изпод купа съчки и натисна заключалките. Капакът отскочи нагоре. Ейми коленичи, без да обръща внимание на ситните камъчета и мръсотията, и огледа съдържанието на куфара. Черен костюм, шапка с воал, бельо, включително колан с жартиери и тънки чорапи, обувки с висок ток. Две пластмасови кутии с бижута и козметика. И кутия за обувки, препълнена със снимки. Колко интересно!

Извади шепа снимки и започна да ги разглежда. Някои бяха цветни, други — черно-бели. На много от тях се виждаше руса жена — сама или с неколцина приятели, които си играят с куче. Изглежда, бяха на почивка. Даже няколко от снимките бяха направени на плаж и около хотелски басейн. Двама мъже с ужасно оскъдни бански стояха пред великолепна яхта.

Там беше и Ралф. Дори при тази мъждива светлина нямаше как да сбърка неговата ослепителна усмивка, черни къдри и прям поглед. Беше с голяма компания, явно на някакъв купон. Всички бяха много весели, седнали около маса, покрита с чаши, бутилки и конфети. Навярно празнуваха нечий рожден ден. Снимката беше голяма, направена със светкавица. Ралф беше облечен в бяла памучна фланелка с къси ръкави и квадратно деколте — част от униформата на Кралския флот.

Ейми се взря в снимката. Мъжът до съпруга й привлече вниманието й. Беше красив, но образът му бе малко неясен, имаше дълга рошава коса и цвете, закичено зад ухото. Ейми се качи по стъпалата на мазето, вдигна фотографията близо до електрическата крушка и ахна изненадана. Беше Джералд!

Възбудена от откритието си, тя хукна към вестибюла. Думи и изрази напираха от устата й, свиваха устните й. „Познай какво намерих… куфара… помниш ли?… Госпожа Бънди каза… че някой го е сложил…“

Хонория стоеше неподвижна на прага на библиотеката. Ейми се вцепени. Думите замръзнаха на върха на езика й. Моментално прозря истината. Пулсът й потрепна от мрачно предчувствие, набра скорост и после започна мощно да блъска в основата на гърлото й.

В ума й изникна изразът „дишай спокойно“. Най-добре да успокои дишането. Започна да вдишва бавно и дълбоко и да издишва плитко, сякаш вече нямаше достатъчно въздух около нея.

Съзнанието й се раздели на две. Едната половина се скри под земята, разтреперана от страх, неспособна да мисли. Другата — прецени крайно опасното положение, в което се намираше, и трескаво затърси изход. Предната входна врата — заключена, с пуснато резе, не бе отваряна от години. Задната — заключена, с пуснато резе — никога няма да успее да я отвори навреме. Не бива, не бива да се оставя да я върне обратно в мазето и да умре там като куче. На долния етаж прозорците бяха затворени, но можеше да счупи някой и да мине през него — ще се разкървави, но ще остане жива. Жива.

Тъмната маса в другия край на вестибюла леко помръдна. Не крачка, а по-скоро мощен тласък на въздуха. Сърцето на Ейми скочи в гърлото.

Стълбите. И двете ще трябва да изминем известно разстояние. Аз съм по-малка, по-млада, по-лека, по-бърза. Да си стигна до стаята. Пускам резето. Отварям прозореца. Крещя.