Фридрих Незнански - Кралят на казиното

— Надявам се, че молбата за напускане е в джоба ви?

— Ще ме уволниш ти, със заповед. Разбра ли?! — избухна Слава.

— Както желаете — чу се в отговор.

„Ама че гадняр — дори се учуди Грязнов. — Пълен гьон, ни приема, ни предава!“ Накрая си изля гнева в един яростен монолог, подсилен с цветист бандитски жаргон, и си излезе. Помота се още малко из сградата, а когато се озова на улицата, срещна мъжа, който бе седял в кабинета на началника.

— Вземете — каза той и му подаде визитната си картичка. — Ако имате желание, обадете ми се.

— Ще видим — сухо отговори Слава, пъхна визитката в джоба си и се отдалечи. Като повървя известно време и се поуспокои, извади картичката и прочете: „Саргачов, Валерий Степанович.“ Началните цифри на служебния телефон показваха, че този мъж работи в министерството на „Огарьов“ 6, а домашният — че живее на Кутузовски проспект.

На следващия ден Грязнов бе отчислен от редиците на славната московска милиция с подписа на гореспоменатия висок началник на Московското градско управление на вътрешните работи, а месец-два по-късно с голямо задоволство чу, че същият началник тихомълком е бил свален от длъжност, след като бил най-безжалостно оплют от ветераните на някаква демонстрация при „Соколники“; така той изчезна нанякъде, а после се появи вече в Държавната дума като депутат. Такива ми ти работи…

Мисълта да създаде частна детективска агенция хрумна на Слава, докато четеше криминалната повест на Рекс Стаут „Съчинявайте сами“. Колкото и странно да звучи, но той едва тогава осъзна, че Ниро Улф работи за себе си, за собствения си джоб, и трупа пари в банката за всеки разкрит случай. Така че защо и той, милиционерският подполковник в оставка Грязнов, да не се опита да прави същото? Разбира се, нито е алчен, нито пък е Ниро Улф, много не му трябва, но той и неговите сътрудници ще бъдат добре осигурени с процентите от хонорара — бъдете така добри да си платите за услугите.

И започна да действа. Първия си офис откри на „Неглинка“, но скоро в помещението стана направо тясно. Хората идваха при него с най-голямо желание. И тогава узна, че може да си има собствена къща на „Пречистенка“. Обаче нещата нещо се закучиха, тъй като на пътя му се изпречиха „новите руски баровци“ с претъпканите портфейли. Трябваше или да даде голям рушвет, или да вземе не по-малък кредит от някоя търговска банка, при това — срещу умопомрачаващи лихви. На първата възможност Слава никога не би се съгласил, а в банката любезно го изслушваха и пак така любезно му отказваха. И когато, кажи-речи, се отчая и бе на път да се откаже, реши да се обади на Саргачов, ей така, за всеки случай. Вече беше наясно, че Валерий Степанович е шеф в Министерството на вътрешните работи и макар че не хранеше кой знае каква надежда за благоприятен изход от положението, набра номера. Саргачов внимателно изслуша почти несвързаните му обяснения и само попита:

— Какъв кредит ви е нужен?

Слава отговори, като все пак се оплака от кожодерството на банкерите.

— Сега е седемнайсет и четиридесет и пет. Утре по същото време ще ви дам отговор.

И точно в седемнайсет и четиридесет и пет на другия ден телефонът иззвъня. Отговорът беше кратък. Кредитът е отпуснат от Сиб-банк, лихвите са поносими, чакат го с документите, разрешението за при добиване на недвижима собственост в района на „Пречистенка“ е получено.

— Имам обаче една молба — допълни Саргачов. — Да вземете на работа двама души. Сигурни момчета. Ветерани от Афганистан.

— Само че във вътрешната охрана — реши да отстоява реномето на фирмата си Грязнов.

— Няма значение. Само и само да получават някакви доходи. Момчетата мизерстват.

Именно така се случи, че наред с луксозните табели по къщите, придобити за баснословни суми от „новите руснаци“, се появи и фирмата на детективска агенция „Глория“, под чието име разгърна законна търговска дейност о.з. подполковникът Вячеслав Иванович Грязнов.

В очакване на Турецки босът седеше в кабинета си, пушеше, отпиваше от голяма чаша по глътка чай, щедро подсилен с хубав коняк, и преглеждаше текущата документация. Слава имаше вид на преуспяващ бизнесмен: скъп костюм, морскосиньо поло и елегантни мокасини. Дори рижата му коса, тук-там с побелели къдрици, която по-рано стърчеше на всички страни, сега бе прилежно сресана и прикриваше плешивината на темето.

Навън се чу шумът на спираща кола и буквално след секунди в кабинета нахълта Турецки.