Фридрих Незнански - Кралят на казиното

— Не виждам съобщение за смъртта на Кузмински — продължи Турецки да разлиства вестника.

— Ще се появи утре. За отпечатването на тиража е нужно време — подсмихна се младата жена. — Но стига сте се притеснявали, Александър Борисович! Аз вече забравих всичко.

— Кога най-после ще минем на „ти“? Дявол знае какво се получава! Аз се обръщам към теб на „ти“, а ти ми говориш като някаква ученичка! — внезапно избухна Турецки.

— Когато ми кажете.

— Но аз съм ти казал! И то неведнъж!

— Извинете, но…

— Уф! — ядно възкликна той. — Я си налей кафе! — посочи голямото джезве. — Вече изстина, но е силно.

— Аз го обичам студено.

Турецки стана и се заразхожда из кабинета, поглеждайки към своята помощничка, която отпиваше кафето на малки глътки.

— Главозамайваща кариера направи Лариса Ивановна — размаха той вестника. — Профсъюзите… Лидер на женското движение… И почти веднага — вицепремиер!

— Ако си спомняте, у нас и завеждащи лаборатория са ставали първи лица в държавата. И нищо, търпим.

— Ставаха, ама преди три-четири години. А днес би изглеждало странно.

— Поразена съм от вашия… е, добре, от твоя интерес как така една жена е станала вицепремиер.

— Е, най-после — въздъхна Турецки. „Твоя“! Продължавай така и занапред.

— Да. Изненадана съм. Вие, мъжете, сте заграбили всички постове, а между другото някои от вас имат много по-малко пипе, отколкото въпросната Лариса Ивановна.

— Нямам предвид това, Лиля — кротко възрази Турецки. — В момента се е създала една, меко казано, малко неочаквана ситуация. Впрочем ще те информирам: образувана е група за разследване на убийството на Кузмински. Привлечени са специалисти от различни ведомства. Аз съм назначен за ръководител.

— И съвсем справедливо.

— Е, благодаря — опита се Турецки да възприеме обичайния си шеговито-снизходителен тон, но не се получи. — Въпросът, Лиля, е не само в убийството. С него, както си е редно, ще се занимават спецслужбите на Хонконг, макар че и ние няма да останем безучастни. Ще водим успоредно следствие. Какъвто и да е тоя Кузмински, все пак е руски гражданин… Но за мен е определена, както подозирам, малко по-различна задача.

Турецки млъкна. Лиля продължи внимателно да го гледа и накрая попита:

— Каква по-точно?

— Триадите на Хонконг.

— Не съм чувала за тях.

— Всъщност и аз едва днес научих какво представляват.

Турецки отново замълча.

— Какво те мъчи, Александър Борисович?

— И аз не мога да си обясня.

— Именно с това почни. Че не можеш да си обясниш.

Турецки разказа на Лиля за срещата с полковник Саргачов, за неприятното си усещане, дори за подозрителността си, за която сякаш нямаше никакви основания, и за голямата си изненада, когато узна от думите на Валерий, че неговото момиче, отдавнашната му нещастна любов — Лариса Стрелникова — се е издигнала на такъв висок пост. Не, може би Валерка не е назначен на „Огарьов“, така да се каже, с връзки. Макар че, погледнато от друга страна, какво може да прави там един армейски офицер? Нима все пак не го е наместила там нечия всемогъща ръка?

— Но аз познавам полковник Саргачов — каза Лиля, след като го изслуша. — С него ме запозна Лариса на един прием.

— Значи са си възстановили отношенията? Старата любов ръжда не хваща, а?

— За любов не мога да кажа нищо, но че имат някакви взаимоотношения, не се съмнявам. Всъщност тази ли женска ръка нарече всемогъща?

— Вече разбирам — кимна след известно мълчане Турецки.

— А на Саргачов няма защо да му се обиждаш. Хората се променят. И особено бързо в нашето смутно време. Може пък това да е при него някаква маска, предназначена за официалните кабинети…

Телефонът иззвъня.

— Ако е Грязнов, кажи му, че съм излязъл — припряно и кой знае защо шепнешком заръча Турецки.

— Излезе, Слава, излезе! — весело проговори в слушалката Лиля. — Кога ли? Ами преди малко! Няма и десетина минути! — Тя слушаше Грязнов и с лукава усмивка поглеждаше към Турецки. — Хайде и ти, Слава?! Нима? Ами ако му кажа?… На човека, когото одумваме!… Може? Добре, ще си помисля, Слава. До скоро виждане.

Лиля постави слушалката и загадъчно погледна Турецки.

— Какво ти надрънка? — ревниво се поинтересува той.

— Каза, че си хлътнал по мен до уши.

— Ама че дръвник… — можа само да изрече Турецки.

— И каза да не ти вярвам, а да мина на негова територия. И още, че си голям женкар.

— Такива глупости, и то по служебния телефон! — вдигна ръце Турецки. — Ще му откъсна главата!