Фридрих Незнански - Кралят на казиното

— Всичко това е много любопитно — след известно мълчание проговори Турецки. — Но аз съм практик, Валера, човек на действието.

— А аз — чиновник, щабен офицер. Заповядано ми е да ти докладвам положението и го направих, доколкото можах.

— Благодаря ти — отново с известно забавяне отговори Турецки.

— Нека уточня. Аз невинаги съм бил чиновник.

— Знам.

— Не, Саша, не знаеш. Предпочитах да мълча за това.

— А сега ще го кажеш?

— Имам зад гърба си две години и половина Афганистан и три месеца Чечня. Две ранявания. След чеченското се наложи да напусна армията.

— Я налей коняк — намръщено каза Александър.

Пиха, без да се чукнат, дори не си замезиха.

Лебедите в езерото отново бяха застинали на място.

— Мамо — чу се детско гласче. — Виж, мамо! Живи ли са?! Мамо!

— Живи са, миличка, живи. Лебед и лебедица — отговори младата майка на малкото момиченце. — Това са най-верните птици на света. Ако единият от двойката внезапно загине, другият — мъжката или женската птица — се издига високо в небето, събира крила и пада като камък на земята.

— И умира?

— Умира. Но какво правиш, миличка? Защо плачеш?

— Мъчно ми е…

— Лебед и лебедица — проговори Валерий. — Е-ех!

— Докато ти пазаруваше, аз си спомних за баба ти, Евдокия Егоровна… — Турецки позамълча, но отговор не последва, и той продължи: — Знаеш ли, все още се питам какво ни раздели тогава?

— Кога?

— След последните ни изпълнения в стаята на баба Дуня. Помня, че ти много се разстрои заради някоя си Лариса…

— Тя отдавна не е някоя си Лариса — прекъсна го Саргачов. — А Лариса Ивановна Стрелникова, вицепремиер на Русия.

Рядко се случваше Турецки да е изненадан от нещо, но този път дори подсвирна.

— Да пийнем още по едно за капак — предложи Саргачов.

— Не, на мен ми стига.

— Тогава да тръгваме.

— Трябва да приберем това — кимна към подноса Турецки.

— Има си хора за тая работа.

И наистина, не бяха изминали и десетина крачки и отнякъде се появиха двама мъже, разляха в чашките останалия коняк, приветливо помахаха на щедрите непознати, когато те се обърнаха да ги погледнат, и жадно загълтаха скъпоценната придобивка.

До прокуратурата стигнаха с нелегално такси. Сметката плати Саргачов.

— Ако ти потрябвам, обади се — каза той на сбогуване.

— Ще се обадя.

Турецки изпрати с дълъг поглед отдалечаващия се форд, разсеяно отговори на поздрава на някакъв малко познат колега, влезе в сградата, качи се в кабинета си, свари си силно кафе, приседна до бюрото и потъна в мисли.

По принцип разговорът се оказа полезен. Трябва да му се признае на Саргачов, че представи кратко и ясно скрития живот в Хонконг. Сякаш лично е бил в някоя триада. И внушителният Джек Кан бе описан така ярко и красноречиво, че сякаш го виждаш пред очите си. Полуруснак-полукитаец, със светла коса и черни очи, висок, мършав, умен. Ами ако наистина вземе, че продаде една такава мъничка атомна бомба на някой от руските престъпници? И не една? Ама че работа… Изпрани са милиарди долари незаконно придобит руски капитал… Но защо така си се размислил, господин „важняк“? Какво толкова те разтревожи? Нещо в облика на бившия ти колега или в неговото поведение? Може би все пак разговорът не ти хареса? Може би Меркулов е прав, и ти ставаш твърде мнителен и критичен? Нищо подобно, не е в това причината! Та ти го посрещна най-непринудено, нахвърли се да го прегръщаш, обзет от някакво топло чувство, което значи, че в отношенията ви с Валерка е имало повече хубави и светли неща, отколкото лоши, посредствени, незабележими. Ти сякаш се върна в онова време на безгрижие и младежки лудории, сваляйки от гърба си петнайсетина години, като се надяваше да получиш в отговор същото отношение, а получи, макар и приятелска, но хладна и сдържана усмивка. Не припламна в очите на Саргачов радостно пламъче, те останаха безразлични. Впрочем сега би могло да се намери обяснение за това — Афганистан, Чечня, ранявания… Интересно, кой все пак го е уредил на тази отговорна длъжност? Защото в Русия има предостатъчно хора, владеещи китайски език, както и добри професионалисти по мафиотските структури. На секундата могат да се посочат пет-шест имена. А тук, видиш ли, пристига един армейски офицер без специална подготовка и готово — моля, заповядайте в кабинет с висок таван!

Неочаквано Турецки се сепна: та той изобщо не знае дали Саргачов няма специална подготовка…

— Ама какво толкова си се захванал с него?! — ядно възкликна на глас той и удари с юмрук по бюрото, допи кафето си и разтвори папката, която му бе дал Меркулов.