Фридрих Незнански - Нощни вълци

Той беше стар професионалист. Не само аналитичното мислене отличава истинския майстор от дилетанта, а също и умението да издържаш на удари, да водиш война на нерви, да блъфираш.

И макар че срещу него сега седеше опасен противник, Кравцов знаеше как да се държи с него.

— Не изпадай в истерия, Миша — спокойно каза той.

Очите на Володин веднага угаснаха и Кравцов вътрешно се поздрави. Но на Володин това не се хареса.

— Не ви разбрах. Кой изпада в истерия?

— Ти — твърдо каза Кравцов. — Хваща те истинска женска истерия. Овладей се. Ще ти кажа името. Но след като свършим работата. Чак тогава.

Володин се канеше да възрази, но Кравцов го спря с жест:

— Днес ти разговаря с мен по недопустим начин. Сега и аз ще ти разкажа нещо за живота си. И аз не съм се пръкнал с ланския сняг и също имам някаква биография. Ще ти кажа и нещо повече: и аз имам някои претенции към тоя чичко. Но за разлика от твоите те носят повече личен характер. Ще ти кажа името на тоя чичко, но не веднага. И няма нужда да ме заплашваш. Не се боя чак толкова от смъртта. Това, което ме плаши, е да не загубя ценен човек като теб. Надявам се, че ме разбираш.

Той, естествено, блъфираше, но Володин не го схвана. Кравцов умееше да убеждава, а смъртната опасност, която лъхаше от килъра, само подсилваше тази му способност. Той се бореше да оцелее, а в това изкуство почти нямаше равни на Кравцов.

— Не се страхувам от теб, Миша — повтори Кравцов. — Но все пак бих те посъветвал да си смениш тактиката. Ние не сме врагове. Просто свършваме последната задача и аз ти казвам името.

Володин отрицателно поклати глава:

— Няма да стане. Добре ви познавам. Ще ме излъжете.

— Да не мръдна от мястото си! — искрено възкликна Кравцов.

— Не.

Кравцов се замисли. Той смяташе да ликвидира Володин, след като му помогне да изпълни задачата, но събитията така се обърнаха, че сега вече нямаше нужда да убива килъра. Ако го остави жив, то Володин ще подгони Портнов. И може и да успее. Точно това трябваше на Кравцов, той си имаше лични причини да желае смъртта на Феликс Портнов.

Кравцов замислено изгледа Володин и изведнъж, сякаш беше взел решение, тръсна глава:

— Добре. Ще ти кажа името. Дори ще ти кажа къде живее, колко още ще стои в Москва, кои са хората му и как да го спипаш по-лесно.

— И защо изведнъж такава щедрост? — вдигна вежди Володин.

— Искам честната ти дума. Обещай ми, Миша, че след като ти кажа името, ще дойдеш с мен да изпълним тази последна задача.

— Съгласен съм — каза след известна пауза Володин.

— Даваш ли дума?

— Да. Давам думата си, че ако ми разкажете за този човек, ще изпълня с вас задачата.

— Брей, че се разприказва днес! — подсмихна се Кравцов. — Сега ще ти кажа името му…

— Вече нямате друг изход — хладно произнесе Володин.

Офисът на компанията „Ново Внуково“ се намираше в централната част на Ленинградски проспект.

Кравцов спря тойотата си на десетина метра от входа на офиса и двамата с Володин мълчаливо тръгнаха към вратата. Кравцов вървеше отпред, а Володин — крачка зад него. Отстрани изглеждаха като бос и неговият телохранител.

Когато влязоха във фоайето, млад мъж с внушителни размери прегради пътя им.

— Вие при кого?

Кравцов сякаш гледаше през него. После се усмихна и каза с тона, с който важните господа обясняват на по-нисшестоящите:

— При Радзиевски. Леонид Аркадиевич ни очаква.

— За кого да докладвам? — попита охранителят.

Отговорът беше предварително обмислен. Кравцов се държеше едновременно нагло и вежливо.

— Предайте на Леонид Аркадиевич, че идваме по поръчение на ръководството на компанията „Руски авиолинии“ и искаме да му поднесем нашите извинения. Предайте му също, че имаме някои конкретни предложения.

Охранителят известно време гледа тъпо Кравцов, после каза:

— Почакайте минута.

И излезе.

Кравцов сметна това за добър знак. Патакламата можеше да започне още тук, но охранителят реши да докладва за тях, значи звучаха убедително.

Мъжът се върна.

— Господин Радзиевски ви очаква.

Кравцов тръгна напред, Володин го последва като сянка.

Озоваха се в доста обширна приемна, където работеха две секретарки. Едната врата водеше към кабинета на Радзиевски, другата — към кабинета на заместника му.

Володин въпросително погледна Кравцов, който едва забележимо му кимна.

Кравцов влезе в кабинета на Радзиевски, а Володин остана в приемната. Двете секретарки му се усмихваха, но той не реагираше и момичетата, след като се спогледаха, пак се заеха с работата си.