Фридрих Незнански - Нощни вълци

Грязнов застана нащрек.

— Пустота ли? — повтори той. — Кажете, Анастасия Петровна, помните ли какви бяха очите му?

Тя се замисли.

— Очите му? Очите му…

Аленичев, Турецки и Грязнов затаиха дъх.

— Пусти някак му бяха очите. Такива… Нищо нямаше и тях.

Наложи се да закарат Анастасия Петровна в следствената част на Главна прокуратура.

В присъствието на свидетели Турецки й показа шест фотографии, сред които беше фотороботът на предполагаемия убиец.

— Ето го! — каза свидетелката и забоде пръст във фоторобота.

Анастасия Петровна подписа протокола и попита Грязнов:

— Хванахте ли го вече?

— Не — отговори той. — Но непременно ще го хванем. Благодаря ви, Анастасия Петровна. Много ни помогнахте.

— С какво? — учуди се тя.

— Помогнахте ни! — потвърди Турецки. — Благодаря ви, колата ще ви върне обратно.

Тримата отидоха при Меркулов. В кабинета му пак завариха Фирсов, който в последно време сякаш не излизаше оттук.

— Зачестихте нещо при нас, Николай Николаевич — забеляза Турецки. — Какво ново при рицарите на плаща и кинжала?

— Намира се — флегматично отвърна Фирсов. — А какво стана на Ленинградски проспект? Пипнахте ли злодеите?

— Злодея — поправи го Турецки. — Дошли са двама, а си е отишъл един. Съучастникът му е убит.

— При това го е убил не някой друг, а самият злодей — добави Грязнов.

— Доказателства? — попита Турецки.

Грязнов се канеше да отговори, но Меркулов го прекъсна:

— Ако правилно разбирам, вече започнахме съвещанието… Затова докладвайте поред.

Грязнов започна да докладва. Говореше спокойно, доказателствата, които привеждаше, звучаха убедително.

И все пак, когато свърши, Меркулов попита:

— А защо решихте, че именно този убиец е ликвидирал съучастника си?

В разговора се намеси Фирсов:

— Ние идентифицирахме този човек. Имам предвид килъра.

Думите направиха нужното впечатление. Турецки дори възкликна:

— Да не е от вашите?

— За съжаление — въздъхна Фирсов. — Наистина е един от нашите бивши служители. Когато получихме фоторобота от МУР и се запознахме с другите материали по убийствата, разбрахме кой е. Познат почерк. Този човек е бил в най-засекретения отряд. Има суперподготовка. Отрядът бил разпуснат и той изчезна от полезрението ни. И ето че изплува. За съжаление — повтори Фирсов.

— Първо разгонихте най-добрите си кадри, а сега ги ловите в качеството на престъпници — каза Турецки.

Фирсов не реагира, но явно това му се удаваше с мъка. И той отговори, без да поглежда към Турецки:

— Вие сериозно ли мислите, че сме разпуснали собствените си служби? Смятате, че сме го искали? Не би било зле да знаете, че единствените, които протестират срещу такава кадрова политика, сме ние. И единствените, на които никой не обръща внимание, пак сме ние.

Меркулов се намеси навреме:

— Та коя е тая тайнствена личност? — попита той.

Фирсов веднага отговори:

— Михаил Игнатиевич Володин. Ето го, можете да му се полюбувате.

Той извади от папката си снимка и я подаде.

— Да — каза Турецки, като се вглеждаше във фотографията. — А фотороботът ни е страхотен. Почти копие на тази снимка. Добре са се справили експертите ни.

Фирсов си прибра снимката и в отговор на въпросителния поглед на Турецки каза:

— Това все още е секретен документ.

— Но тази снимка е от оперативен интерес за нас — забеляза Грязнов. — Бихме могли да я покажем на свидетелите.

— Няма смисъл — заключи Меркулов. — Просто трябва да арестуваме този Володин. И ако успеем, да показваме на свидетелите не снимката, а самия него. Между другото — обърна се той към Грязнов, — така и не чухме защо според вас съучастникът е убит от тоя Володин.

— Съучастникът първо е бил ранен — взе да обяснява Грязнов. — А е убит с изстрел от упор. Около раната има частици сажди, барут, метал… Радзиевски и Вешняков са намерени в собствените им кабинети. На пистолета на убития нападател има навит заглушител, струва ни се, че именно той е убил двамата. Охранителят е застрелян в тила вероятно от Володин. После можем да разсъждаваме така — раненият съучастник е станал пречка за Володин. Може да е имало и друга причина. Той е доубил съучастника си и е напуснал офиса.

— Слава, така разказваш, сякаш си присъствал — каза Турецки.

— Без заяждане, моля — прекъсна го Меркулов. — Е, приятели, и аз имам нещо за вас. Една снимка, която непременно трябва да видите.

И той извади от чекмеджето на бюрото си голяма фотография.