Фридрих Незнански: Нощни вълци

— Вижте внимателно — обърна се Меркулов към присъстващите. — Може би ще познаете този човек. Чували сте за него, но едва ли сте го виждали. Макар че кой знае…

Снимката тръгна от ръка на ръка. Всички я разглеждаха дълго — така не се гледа непознато лице.

— Нима е позната личност? — попита Меркулов.

— Тъй вярно! — отговори сияещият Аленичев.

— Съвсем скоро се видяхме — потвърди и Грязнов.

Турецки добави:

— Можем веднага да го навестим в моргата.

— Е, няма нужда — каза Грязнов и обясни за Меркулов и Фирсов: — Това е същият оня съучастник, когото е доубил Володин.

— Сигурни ли сте? — попита Меркулов.

— Абсолютно — намеси се Турецки. — При това интуицията ми подсказва, Константин Дмитриевич, че вие по-добре от нас го познавате.

— Бива си я интуицията ти — усмихна се Меркулов. — И за да не ви мъча повече, ще ви кажа името му: Семьон Сергесвич Кравцов.

— Кравцов?

— И това не е всичко — каза Меркулов. — Помните ли добре биографията на Портнов?

— Наизуст я знаем — увери го Грязнов.

— Феликс Михайлович Портнов, роден на двадесет и четвърти май хиляда деветстотин… — започна Турецки.

— Достатъчно — прекъсна го Меркулов. — Вярвам ви. Спомнете си тогава кой беше Вячеслав Никандрович Ремизов.

— Негов съучастник — веднага отвърна Аленичев. — От „Нощните вълци“.

— Още? — попита пак Меркулов.

— Съсед на Портнов — припомни си Грязнов. — И приятел на баща му.

— Да — кимна Меркулов. — Заедно са служили в органите някога. Това ли е всичко?

Мълчащият до този момент Турецки изведнъж каза тихо:

— Костя! Това не може да бъде.

— Кое? — обърна се към него Меркулов.

— Нима Кравцов е син на Ремизов? — попита Турецки.

— Удивително, а? — каза Меркулов. — Различни фамилии, бащиното име на сина също различно, а все пак е вярно. Пак ли интуиция, Саша?

— Този път не — отвърна Турецки. — Просто логика. Навреме си спомних за контекста, в който ни разпитваше.

Грязнов поклати глава:

— За временен шеф на МУР това е прекалено. Не разбрах. Той наистина ли е син на същия Ремизов?

— Да — отговори Меркулов.

— Какъв обрат! — замислено каза Грязнов. — Приемственост между поколенията, така да се каже.

— Моля да ме извините — каза Фирсов.

Извади мобилен телефон от джоба на сакото си и бързо набра някакъв номер. Всички го наблюдаваха мълчаливо.

— Ало, Олег? Тук е Фирсов. Засилете наблюдението. Пратете още хора. Бъдете нахални, ако трябва. Нека виждат, че ги следим. Трябва да се контролира всеки метър. Има вероятност да се появи Хамелеона. — Той прибра телефона в джоба си.

— Извинете — вежливо каза Турецки, — може би ще ни просветлите? Какво става всъщност?

— След като стана известно, че Кравцов е бил син на Ремизов — каза Фирсов, — започна да ми се прояснява нещо. Като познавам донякъде Хамелеона — досещате се, че това е прякорът на Володин, — се опитах да си представя по-нататъшното му поведение. Портнов, както е известно, се опитва да получи определени документи и да напусне страната.

— Не мисля, че ще успее — не издържа Аленичев.

— Аз само се опитвам да изложа мислите на Володин, възможните му размишления — обясни Фирсов. — Няма съмнение, че Кравцов, който е знаел всичко за баща си, е изпитвал изгаряща омраза към Портнов. Съгласни ли сте дотук?

— Продължавайте — каза Меркулов.

— Кравцов безусловно мрази Портнов и знае, че той се кани да напусне завинаги Русия. Той е бил наблюдателен човек. Честите разходки на Портнов край град Ковальов не може да не са го усъмнили. Разбрал е, че те някак си са свързани с хората от секретния институт.

— Той ли ви е казал за това? — попита Турецки.

— Не, разбира се — отговори Фирсов. — Но това не е толкова важно. По-важното е, че Володин мрази до смърт всичко чуждо. На него и досега му се струва, че води война за бъдещето на Русия. А такива като Портнов са враговете. Кравцов неслучайно е съобщил на Володин координатите на Портнов. Той е разбирал, че сам няма да се справи с него. Тук техните интереси са съвпаднали. Когато са ранили Кравцов, Володин го е доубил. Това е техният закон: доубий падналия, за да не те хване за краката и да те завлече в гроба. И последното — каза Фирсов. — При нас се яви Селезньов.

Съобщението предизвика нужния ефект, макар че никой от присъстващите не проговори. В дадения случай мълчанието беше равно на шок.

— Да — каза Фирсов. — Приятно е да се убедиш, че не всички ни предават. Той наистина дойде сам. И разказа всичко. Този учен не можа да стане предател.