Фридрих Незнански - Нощни вълци

Гласът му беше безстрастен както винаги. Сякаш нищо не можеше да го извади от равновесие.

Той спря при нас и се премести в нашата кола. Така Коля се оказа между Фирсов и мен.

И кръстосаният разпит започна. Фирсов и аз задавахме поред въпросите си.

— Кой е човекът, с когото се договори?

— Не знам.

— Къде се запознахте?

— Не помня.

— Амнезия ли имаш?

— Наистина не помня.

— Фамилия?

— Гогол.

— Казах: фамилията ти!

— Наистина е Гогол.

— Лично и бащино име?

— Николай Василиевич. Наистина. — Той се прекръсти. — Гръм да ме тресне, ако лъжа!

— Ще те тресне — обещах му аз. — Месторабота, адрес?

— Безработен съм. Живея на Сушчевски вал…

— Къде се запозна с човека, който те прати в кафенето?

— Не помня, ей богу — пак се прекръсти Коля.

— За какво конкретно те помоли? И по-подробно. Бързо, говори!

В този момент в джоба на Фирсов записука телефонът.

— Ало! — веднага откликна той. Внезапно почервеня.

— Кой?

За пръв път го виждах в това състояние. Все ми се струпаше, че нищо не може да наруши спокойствието му.

— Какво?! — крещеше в слушалката Фирсов. — Повтори! После пъхна телефона в джоба си и потупа шофьора по рамото:

— На летището! Домодедово! Карай по-бързо!

Колата се понесе по шосето. Домодедово за щастие беше най-близкото летище до мястото, където се намирахме.

А Фирсов вече заповядваше с овладян тон:

— Внимание! Всички спешно да се отправят към летище Домодедово! На резервната писта. Там се подготвя за полет самолет на компанията „Руски авиолинии“. Свържете се с диспечера. Да се задържи самолетът на всяка цена! Ситуацията е много сериозна. При необходимост разрешавам всичко, включително вариант номер едно.

Обърнах се и погледнах назад. След нас се носеха няколко коли, следвайки указанията на Фирсов.

— Какво става? — попита Грязнов.

— Николай Николаевич — побутнах по рамото Фирсов, — с кого разговаряхте, преди да тръгнем?

Той кратко отвърна:

— Хамелеона.

Виж ти! Направо онемяхме с Грязнов.

— Хамелеона — повтори Фирсов. — Володин. Надсмиваше ми се. Докато вие търсите черна котка в тъмна стая, вика, на запасната писта в Домодедово се подготвя за излитане самолет на „Руски авиолинии“. Портнов ще ви се изплъзне след броени минути. При това заедно с учения.

— Дотам има половин час път — каза Грязнов.

— По-малко — намеси се шофьорът. — Това е най-доброто шосе в Москва. След двадесет минути сме там.

Коля Гогол ни гледаше като подгонено зверче.

— С теб ще се оправим после — обещах му аз.

Шофьорът включи сирената. Колите, които караха след нас, последваха примера му.

С оглушителен рев и святкане на лампи колоната ни се носеше към Домодедово.

— Трябваше да го предвидя — говореше Фирсов по пътя към летището. — Знаех, че той ще извърти някакъв номер. През цялото време ходеше по ръба. Рискуваше постоянно, но това беше пресметнат риск. Ето и сега. Каква операция проведе, гадилата, за да се измъкне! Знаеше, че го следим, че контролираме всяка негова стъпка, всяка негова среща с оня мръсник Селезньов, и на — прати ни го! Знаеше, че ще се лепнем за него. А това си беше само отвличаща маневра…

Той се обърна към Коля:

— Къде ти наредиха да седнеш в електричката? На коя спирка?

— Три спирки преди Москва — промърмори той така тихо, че едва го чух. — Казаха ми: ще седнеш в кафенето вместо един мъж, искаме да извъртим номер на жена му. И ми дадоха сто долара.

— Добре — каза Фирсов. — Ще се оправим.

Но не можеше да се успокои. Дори си помислих — пропука се мълчаливият чекист, намълчал се е…

— Ама го е измислил! Пробутва ни Селезньов, а сам в това време прибира учения и секретната документация. С това ще причини вреди за милиарди на страната ни. Учен иска политическо убежище! Бива си го… Като едно време! Ех, Портнов, ех, Адвокате… Кучи син! През цялото време рискува и постига своето…

Не се намесвах в монолога му, давах му възможност да се изговори.

— И знаете ли кое е най-долното? — продължи той. — Че като нищо може да се измъкне. Да излезе сух от водата. Представете си, че сега го арестуваме. А Селезньов не е с него. И какво? В какво ще го обвиним? Планирахме да го пипнем с уликите. А сега? Всеки съд ще го оправдае, особено ако адвокатът му е печен. Всъщност нямаме нито едно неопровержимо доказателство. Само версии и предположения.

Фирсов завърши монолога си доста заплашително:

— Е, ще видим кой кого!