Фридрих Незнански - Нощни вълци

— Кой? Хванали ли са ги?

— Не, шефе.

— Така или иначе… — промърмори Портнов неясно и се обърна към Юлия: — Махай се!

Тя стремително избяга от стаята, без дори да прикрие голотата си.

Портнов изгледа пак Берг.

— Всичко ли е готово за отпътуването?

— Да, шефе.

— Какво става със Селезньов?

— Всичко е наред.

— Добре — кимна Портнов. — А сега помълчи малко.

И той започна да се разхожда от ъгъл до ъгъл из огромната стая. Трябваше да се успокои и да обмисли всичко. В никакъв случай не биваше да действа прибързано.

Жалко за Алекс и Макс. Но напредва оня, който не се обръща назад. Е, какво пък. Време е да се омита. Само…

Той спря. Берг беше застинал насред стаята едва ли не в стойка „мирно“.

— Защо Алекс не е летял заедно с Макс?

— Не знам, шефе.

Да, помисли Портнов, това вече няма да научим никога. Все пак е странно. Но сега имам други грижи. Трябва да се омитам. Но не и преди да свърша нещо последно. Портнов никога не е бягал от бойното поле с подвита опашка.

Първо се бореше за авиокомпанията. Сега водеше битка с другите авиокомпании за пазари. Това беше нормално. Той никога не беше избягвал битките.

„Значи искаш война, господин Радзиевски? Ще я получиш.“

— Прати ми Кравцов — заповяда той на Берг. — Кога може да дойде?

— След половин час ще бъде при вас, шефе.

Двадесет и осем минути по-късно спешно извиканият Кравцов застана пред Портнов.

Те разговаряха петнадесет минути.

Портнов му заповяда да го направи сам. Защо, беше тайна велика. Неведоми са пътищата на Портнов, който напоследък беше иззел функциите на Господ Бог.

Кравцов се усмихна вътрешно. Че заповяда, заповяда, ама кой ще го послуша. Кравцов не е идиот, за да тръгне на такова нещо сам.

Само в киното професионалистите-единаци сами се разправят с рота врагове.

Професионализъм не значи безкрайна смелост. Смелостта трябва да идва като следствие от увереността в себе си, иначе е просто фукня — като пиянското перчене. А за да си уверен в себе си, трябва да анализираш всичко. Професионалистът първо обмисля и пресмята всичко, чак после решава къде и с кого да върви.

Кравцов беше истински професионалист. Затова, след като обмисли всичко до най-дребните детайли, той реши, че няма да отиде сам. Може би щеше да се справи, но нямаше да успее да се измъкне жив и невредим. А той не е камикадзе.

Винаги може да се намери изход. И никой няма да разбере, че не е бил сам. Нито една жива душа. Той ще вземе още един човек. Разбира се, после ще трябва да го елиминира. Кравцов не обичаше да убива със собствените си ръце, но какво ли не прави човек за собствената си кожа…

Кравцов караше старичката си „Тойота“, без да бърза. Докато управляваше с една ръка, той измъкна от джоба си мобилния телефон и набра номера. Веднага му отговориха.

— Ало!

Съвсем безличен глас, също както и външността му, помисли Кравцов. Беше му жал да използва именно това момче, най-добрия килър от неговите хора, но случаят беше именно от тия, при които се налага да жертваш нещо ценно, за да получиш цялата баница.

— Миша? Кравцов е.

— Слушам ви, Семьон Сергеевич.

— След половин час те чакам съгласно вариант номер едно. Край.

Вариант номер едно означаваше среща в едно от тихите московски кафенета, при това екипировката трябваше да бъде от екстра класа.

Михаил Володин влезе в малкото, уютно кафене и от пръв поглед забеляза Кравцов. Седеше си на обичайното място, до огледалото в ъгъла.

Володин се приближи до масичката.

Кравцов усети как го обзема познатото вълнение. Винаги му се качваше адреналинът, когато общуваше с този мълчалив младеж. За себе си отдавна му беше дал баналното, но точно определение — робот.

Машина за убиване.

Кравцов се вълнуваше не защото се боеше от убийците. Напротив. Винаги след срещите с Володин зверски го теглеше към проститутките. Обикновено това и правеше след тези срещи.

Те мълчаха известно време, седнали на масичката един срещу друг. Накрая Кравцов въздъхна и започна:

— Скоро и двамата ще бъдем свободни, Миша. Нашите приятели ни напускат.

Той изгледа изпитателно Володин, като се опитваше да определи какво впечатление са му направили тези думи. Володин мълчеше и рисуваше с лъжичката невидими фигури.

— Това ще стане следващата седмица — продължи Кравцов. — Сумата, която ще ни платят, си я бива.

Володин продължаваше да рисува с лъжичката по масата. Сякаш това, което говореше Кравцов, изобщо не го засягаше.