Фридрих Незнански - Нощни вълци

Алекс излетя за София, той имаше пълномощно да подписва някои документи от името на Портнов. Този няма да те излъже, няма да дърпа чергата към себе си. Портнов беше спокоен за Алекс. И не само защото той му беше безгранично предан на думи. Алекс има роднини в Щатите, които много обича, и няма да си разваля отношенията с Портнов. Не, тук всичко е наред. Съчетаването на тоягата и моркова пак работеше за Феликс Портнов.

Той неслучайно изпрати в София Алекс. След като той подпише там договора, Портнов ще започне операцията по оттеглянето си от тази страна. Не можеше да не разбира, че го следят и дебнат всички, които не ги мързи. Но нямаха преки улики, затова не бързаха. Чакаха. Но и той умееше да чака. При това блестящо.

Отдавна знаеше, че ако искаш да постигнеш нещо в Русия, трябва да умееш добре да балансираш. Да ходиш по въже. Да действаш на ръба на провала, както се казва. Та на ченгетата хем да им се иска да го арестуват, хем да не им стиска. Разбира се, той има и някой отгоре, който ще се застъпи за него в труден час, но не бива да разчита прекалено на това, ако иска да излезе сух от водата. „Другарите“ са доста страхливички и могат да го изтъргуват при някой опасен развой на събитията. Не, Портнов трябва да се надява само на себе си.

Затова ще върви по ръба до последния момент. А когато този момент настъпи — просто ще изчезне. Той знае как да го направи. Именно затова наричаше оттеглянето си „операция“.

Личният самолет на Портнов беше готов за полет, но Алекс не замина с него. Напоследък усещаше нещо неприятно — някаква постоянна тревога.

Нещо трябваше да се случи. Опитваше се да не вярва на предчувствията си, да плюе на всичко, но тревогата не го напускаше.

В най-последния момент той се отказа да лети.

Макс Кей, който го придружаваше, по-точно трябваше да го съпровожда, безкрайно се учуди:

— Да не си полудял?

— Няма да летя — упорито каза Алекс. — Лети сам. Не мога.

— Трябва да докладвам на шефа.

— Ще пристигна утре. Или вечерта.

— Какво ти става?

— Не знам. Зле ми е.

— Така не става, Алекс. — Макс нищо не разбираше. — Що за детска градина?

— Отивай, Макс — каза му Алекс. — Ти ме познаваш. Това не са капризи. Кажи там, че ще пристигна с друг полет вечерта. С пътнически самолет.

Макс беше потресен. Това просто не можеше да бъде — Алекс отдавна бе в организацията. Знае какво се полага за такова самоволно решение.

— Ти си откачил — повтори той.

След като самолетът излетя, Алекс усети, че започва да се поуспокоява. Той за нищо на света не би признал истинската причина да се откаже от този полет. Това бе нещо повече от предчувствие. Направо го заливаше нещо, което не можеше да опише с думи.

Той не излетя за София и знаеше, че Портнов ще го направи на кайма заради това. И все пак не се разкайваше.

Той се запъти към Шереметиево.

Провървя му. След час излиташе самолет за София. И той си купи без проблеми билет за този полет.

Алекс вече съвсем се успокои. Голяма работа, помисли той. Ще закъснея само с три-четири часа. А Портнов…

Ще се оправдая някак, мислеше си той. Главното е да свърша работата. Победителите не ги съдят. В краен случай ще му разкажа за страховете си.

Може пък да ми се размине.

Полетът протичаше нормално. Само непонятното поведение на Алекс тревожеше Макс. Той винаги се тревожеше, когато не разбира нещо. А поведението на Алекс излизаше от всякакви рамки. Той просто не биваше да се държи така, трябваше да обясни.

Изведнъж Макс подскочи в креслото си, отпусна се и целият омекна.

— Не — прошепна той. — Само това не…

От този миг загуби покой. Гледаше часовника в очакване на мига, когато колелата на самолета ще докоснат пистата. Чакаше този миг като спасение. Направо издъхваше от смъртен ужас.

— Не — шепнеше той. — Те не могат да постъпят така с мен…

И когато накрая самолетът се снижи за кацане, Макс се вкопчи с побелели от напрежение пръсти в подлакътника на креслото и затвори очи.

Самолетът подскочи, блъсна пак гумите си в пистата и се понесе по нея. Макс Кей изтри избилата по челото му влага.

— Слава богу! — прошепна той.

И в този момент носещият се по пистата самолет се взриви.

Огнен стълб се изви високо в небето и далеч наоколо се разлетяха парчета от корпуса на самолета, както и останките на пътуващите с него.

Никой не би могъл да ги събере повече.

Дори Господ Бог.

След пристигането си на летище София Алекс не разбра веднага за взрива. Преди отлитането от Москва той пусна телеграма, в която съобщаваше, че Макс е излетял, както е било договорено, а той трябва да лети с пътнически самолет и молеше да го посрещнат.