Фридрих Незнански - Нощни вълци

— Да бъде убит — каза Горохова.

— Да.

Анна Генадиевна се намръщи. Изглежда, не й беше хрумвал подобен вариант.

— Той каза: няма къде да ходят, ще платят като нищо. Аз мислех, че ще му платят за неговата работа, за това, което правеше за тях. А излиза, че ги е шантажирал. Това е в негов стил.

— В негов стил ли… Какво имате предвид?

— Той винаги намираше някакви малки недостатъци у хората и после ги упрекваше за това.

Разбрах, че има предвид себе си.

— Е — казах, — благодаря ви.

— Няма за какво — равнодушно отговори тя.

След като оперативно-следствената група, оглавявана от дежурния следовател на Московската градска прокуратура, приключи с всички необходими действия на местопрестъплението, двамата с Грязнов напуснахме апартамента. Разбирах, че Слава не ме извика случайно, беше решил, както казват при нас, да ми „примери“ това дело. Според него то имаше отношение към делата на Портнов и неговата банда. Но засега нямахме твърди доказателства за това.

Вече в колата Грязнов се зае подробно да ме въведе в нещата:

— Управлението за икономическата престъпност наблюдава отдавна Горохов. Той е бил компютърджия от екстра класа, който напуснал работата си преди няколко месеца и започнал да работи във фирмата на Портнов. Спадал е към „интелектуалното“ крило.

Там хората се делят, така да се каже, на два отряда: „интелектуалци“ и „биячи“. Момчетата от управлението за борба с икономическата престъпност вече са изяснили с доста голяма сигурност, че ограбването на банките е ставало по следната доста проста схема.

Компютърджиите проследяват движението по сметките. Те не са действали като класически хакери, не са превеждали суми по свои сметки. Портнов е знаел, че рано или късно ще го спипат за такива далавери. Колкото и да е силен един хакер, винаги ще се намери по-добър и ще го засече.

Неговите „интелектуалци“ просто следели движението по сметките и аналитиците му предвиждали кога банките ще плащат с налични пари. А после идвал ред на „екшън героите“.

„Интелектуалците“ прекрасно били осведомени за печалбата на банките и за оборота им, знаели са къде и кога се натрупват така наречените „черни каси“. А екшънджиите връхлитали и ги ограбвали. Просто и ефективно.

Всичко това ми беше известно донякъде. Все пак аз, а не Грязнов оглавяваше групата „Пантера“ и разследвах банковите обири. Но за Горохов досега не знаех.

— Трябва да си идиот, за да шантажираш Портнов! — каза Слава.

— Може би не е шантажирал него — усъмних се.

— Може да се е натъкнал на някого от неговите приближени, който и да го е очистил — каза Грязнов. — Ех, дано направят добър фоторобот. Много може да помогне. Кой знае защо ми се струва, че някой от свидетелите вече описва това лице.

— Кого имаш предвид?

— Помниш ли — такива никакви очи, празни? Същото говореха за човека, който може би е убил Светлана Козлова.

— Вярно.

— Да вървим в МУР — предложи Грязнов.

— Смяташ ли, че фотороботът вече е готов?

— И да не е, ще почакаме.

— Да вървим — съгласих се.

Грязнов излезе прав. Когато портретът на предполагаемия убиец на Горохов беше готов, го сравнихме с фоторобота, изготвен по описание за убийството на Светлана Козлова.

И от двата портрета ни гледаше едно и също лице.

Оставаше само да намерим този убиец.

В Русия му оставаше съвсем малко работа. Още някоя и друга дреболия и можеше да се връща в Щатите.

За няколкото месеца, които прекара в бившата си родина, Портнов спечели толкова, колкото не беше успял за целия си досегашен живот. И едва ли щеше да има повече такъв късмет.

Знае се, че големи пари се правят там, където цари голям хаос. И силният човек просто няма право да се отпуска. Истински силният човек в такава ситуация няма да изтърве своето. Нали парите, особено при началното натрупване на капитала, направо се валят по земята. Трябва само да се наведеш и да ги вдигнеш. Но за да се наведеш преди всички, се иска силен гръб. Е, Портнов го има. Всички, които се съмняваха в това, го разбраха на собствения си гръб.

Освен операцията със Селезньов трябваше да завърши още една — със самолетите.

Той сключи договор с Кения, съгласно който трябваше да им закара няколко самолета „Ан-32“ и „Ил-76“. И макар авансът да бе преведен и парите да бяха постъпили в сметката му, Портнов все пак смяташе да изпълни договора. Африканците не са прости хора. За съжаление не можеш да ги сплашиш. Те и в Америка ще те спипат. Затова, майната им, да си вземат самолетите, още повече че на Портнов те не му и трябват особено.