Фридрих Незнански - Нощни вълци

Кравцов и не очакваше друго.

— Сега ще идем с теб на Ленинградски проспект — каза Кравцов. — Там е офисът на някой си Леонид Радзиевски. Знаеш ли го?

Володин кимна.

— Е — удовлетворено каза Кравцов, — явно това ще бъде последната задача, която ще свършим за нашите приятели. А след като си заминат, ще измислим нещо и за себе си.

Внезапно Володин проговори:

— Не ми се вярва да си заминат завинаги. В Русия има толкова възможности за тия боклуци. Би било непростима глупост от тяхна страна да оставят всичко това на другите.

Това бе най-дългата реч, която Кравцов беше чувал някога от устата на Володин. Кравцов дори се засмя, но Володин остана невъзмутим.

— Как да ти обясня… — каза Кравцов, след като се насмя на воля. — Те вече така се налапаха, че направо ще се заканят.

Володин явно беше нарушил обета си за мълчание.

— Никога не им стига.

— Е, това вече зависи… — започна Кравцов.

— При това в тази продажна страна колкото повече си награбил, толкова по-безопасно е за теб — прекъсна го Володин.

Кравцов чак се обърка.

— Ти какво, Миша, не ми ли вярваш?

Михаил сви рамене.

— Просто е някак странно — каза той.

— Накратко — решително заяви Кравцов. — Не че е наша работа, но ще споделя с теб, за да се успокоиш. Струва ми се, че оня, за когото работим, не е само далавераджия, но и малко шпионин.

Володин недоверчиво го изгледа:

— Какво, какво…

Кравцов махна с ръка:

— Е, като съм почнал… Разбираш ли, Миша, човекът, за когото говоря, доста често посещава градчето Ковальов. Уж ходи на риба. А там е един от секретните ни институти…

— Стоп! — прекъсна го Володин. — По-нататък не ми е интересно. Казваш, че те приключват мисията си тук. И аз приключвам. Повече няма да работя за тях.

— Миша!

Кравцов се изплаши. Този момък никога не си хвърляше думите на вятъра. А сега му беше много нужен. Можеше да се каже, жизненонеобходим.

— Казах вече — отряза Володин.

— Чуй ме…

— Семьон Сергеевич! — Володин не сваляше от него помръкналия си поглед. — Знаете ли как станах килър?

На Кравцов му се стори, че Володин почти вика. Той се огледа. Никой не им обръщаше внимание. Кравцов се успокои. И изведнъж разбра, че Володин не вика, просто в тихия му глас има такава сила, че тя му се стори като вик.

— Е, разказвай…

И Володин започна. Странно някак, сякаш произнасяше заучени наизуст думи.

— Някога служех в елитно подразделение на органите за сигурност. Набиваха ни в главите, че няма нищо по-скъпо от родината. И това влезе в душата ми. За мен Русия не е празна дума. Когато тия гадове — той посочи с поглед нагоре — започнаха да разсипват страната, когато разгониха онези, които служеха от сърце и душа на родината, когато разсипаха службите и сложиха там некомпетентни мухльовци, аз се заклех: все пак ще действам за благото на Русия. Само че аз ще си избирам методите. Убивал съм и жени, и старци. Нямам предразсъдъци в това отношение. Целта не подбира средствата. Но работата не е в това. Аз убивах хора, които волно или неволно помагаха на онези, които разпиляха и ограбиха страната. И, разбира се, пиявиците, които смучат кръвта на Русия. Разбирате ли това?

Първото, което си помисли Кравцов, докато го слушаше, беше — маниак! Убивал е като последен палач, а сега си търси идейни оправдания. Хитруваш, драги, дори онзи, който не е убивал със собствените си ръце, а само е изпълнявал заповеди, пак няма да избегне проклятието. Но той не се канеше да влиза във философски спорове с този килър, още повече че Володин не беше свършил монолога си.

— Нямам намерение да работя за тези, които, използвайки временните затруднения на нашата страна, се опитват да й забият нож в гърба. Затова повтарям — няма да работя за вашите господари.

Кравцов мълчеше. Разбираше, че сега думите няма да помогнат. Володин му трябваше.

— И веднага ще ми кажете за кого работим — продължи Володин.

Кравцов насила се усмихна.

— Защо ти е, Миша? Какво, на властите ли искаш да го предадеш?

— Не — отрицателно поклати глава той. — Такъв подарък и мен няма да получат. Ще го убия — съобщи спокойно.

— Добре ли чух?

— Да — каза Володин. — Казвам ви го, защото не се страхувам, че ще ми попречите. А името ще ми кажете. Това е единственият ви шанс да останете жив.

— Тоест?

— Ако не ми кажете името — обясни Володин, — ще ви убия.

— Миша…

— Името! — В угасналите очи на Володин проблесна нещо и Кравцов разбра, че нещата отиват на зле.