Фридрих Незнански - Грешката на президента

— Нашият нещо много сурово го дава…

— Че той какво общо има — сви рамене Константин Андреевич. — Всичко зависи от този, който му подсказва… Докато има кой да подсказва — всичко е наред, а пет минути като го оставиш без надзор — и те ти, моля, почва самодейността. А после „станала грешка“!

— Къде ще отидем тази вечер? — попита Татяна, докато мереше дълбоко изрязаната лятна рокля от тъмна коприна. Простичка на вид, тя въпреки това беше от Карден и струваше около три хиляди долара, което като се отчете състоянието на Костя, беше всъщност дреболия.

— Може да идем при ония американци? Изглеждат прилични хора.

— Ама аз на английски две думи не мога да обеля.

— Трябва да се учиш, Таня. Или искаш цял живот само с нашите банки да общуваш. Значи щом няма други варианти, при Аркаша Сотников. Други руснаци тук няма.

— Ой… — Татяна намръщи нос, — той, като се напие, направо става непоносим. Уж интелигентен човек… а изведнъж такива ги ръси…

— Животът му не е бил лек — уклончиво отговори Константин Андреевич.

— И въпреки това не ми харесва.

Константин Андреевич искаше да изключи телевизора, но точно тогава показаха Москва.

— Както вече съобщихме, миналата седмица тайнствено изчезна един от ръководителите на руската финансова система. След внезапната гибел на началника на войските на спецохраната Георгий Шилов, това вече е второто извънредно произшествие в руското ръководство. Официално е обявено, че Шилов се е самоубил.

— Ама че нелепица! — възкликна Константин Андреевич. — Та Жора се държеше със зъби и нокти за живота. Това някой го е изработил доста чисто…

— Ти познаваше ли този Шилов? — попита Татяна.

— Донякъде — потвърди Константин Андреевич, — едно време с него бяхме съседи.

Водещият по Си Ен Ен в това време продължи:

— Успяхме да научим от авторитетни източници, че изчезването на господин Корсунски не е било изненада за всички: той е бил арестуван по обвинение в подготовка на държавен преврат. Но официално потвърждение за ареста му още не се е появило и както твърди нашият източник, едва ли скоро ще се появи. Нашите кореспонденти успяха да научат, че преди повече от седмица, около 26 ноември, по обяд той е бил изведен за следствен експеримент от знаменития затвор „Матроска тишина“ северно от Москва. По маршрута приблизително на четиридесетия километър от Ярославското шосе е станала сериозна престрелка. Общият брой на загиналите е над десет души. Според слуховете трупът на господин Корсунски е бил разпознат. Независимо че от инцидента на Ярославското шосе изминаха почти десет денонощия, официалните представители не коментират това събитие. Пресата почти не отреагира на престрелката, само „Московски комсомолец“ под сурдинка съобщи за мафиотско разчистване на сметки между Митишчинската и Балашихинската групировка с много жертви.

Когато Константин Андреевич преведе на Татяна какво говореха по телевизията, тя само звънко се разсмя:

— И какво още има?

— Вече говорят за Чечня: „Пресцентърът на Министерството на отбраната на Русия опровергава факта за концентрация на войски по границата с Чечня: Пътуването на Галкин из Северен Кавказ е наречено планова проверка на бойната и политическа подготовка на войските.“ Да… — Константин Андреевич поклати глава. — А как се хвалеше? „С една рота десантници за два дни!“ Дърдорко е този Нил, усещам, че здраво ще затъне там!

— В Грозни смятат, че войната ще започне на 10 декември. Според Дешериев военните ще се споразумеят помежду си по-лесно, отколкото политиците, затова той ще предприеме днес последен опит да избегне военните действия и отива на среща с генералите Галкин и Еркин в…

— Добре, Костя, спри го — махна с ръка Татяна. — Какво искаш от тези чеченци, те само продават цветя и търчат с ножове.

— Съвсем не, Танечка — усмихна се Константин Андреевич. — С цветя и дини търгуват азербайджанците. А с ножове търчат глупаците. Дешериев не е простак. Щом при съветската власт някакъв кореец или чеченец се е изхитрил да стане генерал, значи е мозък: каквото намисли, ще го направи. — Константин Андреевич стана, натисна копчето на дистанционното и половин минута замислено гледа в тъмния екран.

— Какво има? — попита Татяна, като го прегърна отзад. — За какво се замисли?

— Така, мои работи… — Той се обърна към нея. — А ти изглеждаш прекрасно. Да вървим.

Те излязоха от хотела и седнаха в разкошен открит линкълн.