Фридрих Незнански - Грешката на президента

Здесь есть возможность читать онлайн «Фридрих Незнански - Грешката на президента» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1998, Издательство: Атика, Жанр: Полицейский детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Грешката на президента: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Грешката на президента»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

СВЕТОВЕН СКАНДАЛ
(в. „Независимая газета“)
Два часа руският президент не излязъл от самолета. Официалните лица на летище „Шенън“, начело с премиера на Ирландия, напразно го очаквали.
ОТСТРЕЛЪТ НА БАНКЕРИ ПРОДЪЛЖАВА
(в. „Московский комсомолец“)
Вчера беше убит генералният директор на „Универбанк“ Леонид Бурмеев. Пластичният експлозив бил поставен под вратата на апартамента му. Това е деветото убийство на банкер в последните дни.
ОПИТ ЗА ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ
(Из новините на Си Ен Ен)
Миналата седмица изчезна шефът на Руската централна банка. След внезапната гибел на началника на президентската охрана Шилов, това е второто извънредно произшествие в Кремъл. Официално е обявено, че Шилов се е самоубил…

Грешката на президента — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Грешката на президента», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Борисич?… — каза в слушалката далечен глас на много отслабнал човек. — Как я караш?

— Жив си! — ахна Саша.

— Отчасти — измърмори килърът. Изглежда, му бе болно да се смее.

— Алексей! — Турецки стисна слушалката и закрещя така, че Ира изплашено замаха с ръце към него: вече бяха сложили дъщеричката да спи. — Алексей! Вадим още преживява за теб. Той не е изпращал Макс, а…

— Знам — прошепна слушалката. — Поздрави го. И съпругата си също.

— Къде си?

— В едно местенце…

На Турецки до смърт му се искаше да говорят още, но в слушалката се разнесоха късите сигнали „свободно“.

— Слушай, това все пак е поразително — началото на декември, представяш ли си какво е сега в Москва! А тук грее слънце.

Татяна протегна красивото си тяло, което изглеждаше още по-прекрасно от бронзовия тен. Ако бе застинала на място, навярно можеше да мине за прекрасна статуя, но не, тя бе жива и поради това още по-съблазнителна.

Тя се надигна и като притича леко по невероятно чистия бял пясък, грациозно се гмурна във водите на океана. Водата имаше удивителен син цвят и бе толкова прозрачна, че дълбочината й изглеждаше бездънна. Разбира се, Татяна още от детството си бе свикнала с Черно море. Всяка година родителите й я водеха в Анапа, във Витязево или Лазаревско. Но нашето Черно море не можеше да стъпи и на пръста на този сий простор, както и въобще целият й предишен живот в сравнение с този, който сега започваше.

— Колко е хубаво! — възкликна тя, когато излезе на брега и се настани под голямата раирана тента на уютното кафене, където на изящната масичка я чакаше Константин Андреевич. Това беше вече зрял, но много стегнат и младеещ мъж. Не можеше да му дадеш малко повече от четиридесет и съвсем никак — истинските му петдесет и две години.

— Просто рай! — усмихна се Татяна.

— Разбира се, Бермудските острови имат най-хубавия климат в света. Мек и здравословен. Сега ние с теб се намираме на върха на древен угаснал вулкан, който после обраснал с коралови колонии, които образували острова. Затова и пясъкът тук е такъв бял — коралов. Между впрочем Хамилтон е единственото пристанище на Саргасово море. Море, което няма брегове…

— Господи, откъде знаеш всичко това?!

— Баща ми беше географ. Така че се научих да чета по картите.

Той поръча кафе и малко сухо мартини.

От океана долетя лек бриз и докато гледаше в дълбоката безбрежна далечина, обрамчена като скъп аквамарин от сребърната белота на пясъка и ярката изумрудена зеленина, Татяна си помисли, че най-после постигна онова, което искаше.

Тя стана богата, свободна, а и Костя всъщност й харесваше доста повече от Леонид.

Те поседяха още малко. Слънцето започна да слиза към залеза. Двамата се надигнаха и тръгнаха по улиците на градчето, обляно в слънчеви лъчи, в които вече се бе появил червеникавият вечерен оттенък.

— Казиното — каза Татяна, като посочи една врата, откъдето долиташе призивна весела музика.

— Не — отговори сериозно Константин Андреевич. — Не играя на карти, а и не само на карти — на нищо. Отиграх си своето. Много отдавна.

По лицето му се появи някакво отсъстващо, сурово изражение и той веднага взе да изглежда по-стар.

— Защо си такъв мрачен. Като не искаш, да си вървим — предложи Татяна.

На лицето на спътника й още известно време се запази мрачното, съсредоточено изражение, но внезапно той сякаш го отърси от себе си. Усмихна се игриво, откъсна една малка чайна роза и като се поклони, галантно я поднесе на Татяна.

Когато се върнаха в луксозното бунгало, Татяна влезе да си вземе душ — океанската вода беше много по-солена от черноморската и ако не я отмиеш, тялото след къпане се покриваше с бяла коричка сол.

Константин Андреевич пусна телевизора. Даваха новините на Си Ен Ен.

Татяна влезе, загърната в голяма бяла хавлия.

— Какво ново по света?

— Нищо особено, всичко е както винаги. Тъкмо показват Будапеща. Поприказваха и се разотидоха: вече обядват. Преди известно време се стягах за там.

— А за какво говореха? — поинтересува се Татяна.

— Сега ще ти преведа. „В кулоарите президентът Валенса заяви на руския президент, че сега никой не може да диктува на Полша външната й политика.“ Ха-ха-ха! Ох, остана без вечеря нещастникът!

— Какво, какво?

— Виждаш ли, показаха празната маса в едър план. Нашият не поиска да седи до Валенса и пренебрегна обяда по случай закриването на сесията на Европейския съюз… Така, какво по-нататък… „Вероятно тази стъпка трябва да се оцени като отговор на настойчивото желание на Полша да стане член на НАТО и първи акт на новата по-твърда външна политика на Русия, декларирана във войнствената реч на господин Яблоков на срещата. Политическите наблюдатели единодушно отбелязват, че изявлението на руския държавен глава в Будапеща е една от най-твърдите международни прояви на Москва след падането на комунизма.“

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Грешката на президента»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Грешката на президента» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Фридрих Незнански - Насочен взрив
Фридрих Незнански
Фридрих Незнанский - Ошибка президента
Фридрих Незнанский
Фридрих Незнански - Кутията на Пандора
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Първата версия
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Опасно хоби
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Нощни вълци
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Кралят на казиното
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Кадифеният губернатор
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Късните новини
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Отписаният
Фридрих Незнански
Фридрих Незнански - Операция „Фауст“
Фридрих Незнански
Отзывы о книге «Грешката на президента»

Обсуждение, отзывы о книге «Грешката на президента» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x