Фридрих Незнански - Първата версия

— А защо беше убита балерината Олга Лебедева?

— Ами онези идиоти главорезите на Буцков се престараха. Буцков нареди само да я сплашат и да вземат документите, които Ричмънд може би държеше при нея. Но те свършиха зле. След като ги арестувахте и се раздрънкаха, Буцков нареди да бъдат премахнати. Направиха го съкилийниците им. Кой точно, не знам.

— А кой организира покушението срещу майор Грязнов?

— Ръководител на групата беше Алексей Петухов. Той е сред арестуваните на вилата.

Много ми се искаше да попитам за себе си, но Степашин ме изпревари:

— Решението… да бъдете премахнат взе лично Буцков. Всички заповеди от този тип даваше лично той.

Разбрах защо Степашин е толкова приказлив. Изглежда, че се е страхувал от Буцков много повече, отколкото от правосъдието. Сега Буцков беше мъртъв.

— А каква беше другата работа с онзи кагебист, за която споменахте?

— Беше свързано с едни картини.

— С колекцията на Кларк?

— Да, и с колекцията на Кулчински.

Е това е! Този Степашин е направо подарък от съдбата.

Струваше си да се поучи човек от покойния господин Буцков как се подбират кадри.

Степашин разказваше всичко до най-малките подробности, явно разчитайки на снизхождението на съдиите в бъдеще. При това той незабележимо и ненатрапчиво, както му се струваше, отклоняваше вината от себе си. Освен това, потъвайки, твърдо бе решил да замъкне и останалите.

— И къде са сега тези колекции?

Степашин погледна часовника на стената на кабинета.

— Мисля, че сега тирът с театралните декорации на несъществуващ театър е някъде около Нарва. На границата с Естония го чака скъпата ми леля, художествен ръководител на този така наречен театър.

— Как се казва тази ваша скъпа леля?

— Не знам под какво име ще се води там, но истинското й име е Личко. Наталия Юриевна Личко.

А така! И Дудина се намери. Изглежда, на Степашин му достави особено удоволствие да натопи любимата си леля.

Оставяйки подробностите за малко по-късно, реших отначало да изясня главното, иначе можехме да изпуснем картините.

— По какъв начин ще минат през митницата?

— Буцков отдавна разполага с този канал. Началникът на митницата Пронин е служил с него в Кабул. Същият канал се използваше и за доставката на значителни партиди оръжие…

Веднага набрах номера на Слава Грязнов. Както се бяхме разбрали, той си беше в кабинета.

— Слава, свържи се спешно с Нарва…

Изложих му всичко, което се отнасяше до картините, тира, Дудина и началника на митницата. Слава ще доведе нещата докрай, на него може да се разчита.

А аз продължих разпита.

— Добре — казах аз, — с колекцията на Кулчински всичко ми е ясно, вашата леля я е експроприирала от бившия си съжител, като на всичкото отгоре много усърдно се опитваше да натопи племенника на Кулчински. Но виж, колекцията на Кларк, тя как така изведнъж се оказа в един тир с колекцията на Кулчински?

— Доколкото разбрах, онзи кагебист не искаше да използва своите канали. Той доставяше оръжието през източните страни — Афганистан, Иран и Пакистан. Докато картините трябваше да бъдат изпратени в Европа. Нещата съвпаднаха. Леля ми ме помоли да й помогна да изнесе колекцията си. С Андрей Леонидович решихме да ги обединим. За всичко плащаше американката, която беше прилапала колекцията на бившия си любовник. Така поне казваше леля ми. А тя е ловка жена.

— Знаете ли името на американката?

— Спиър, Рути Спиър. Вдовицата на бившия посланик на САЩ.

— А кой друг участваше в кражбата и укриването на колекцията на Кларк? — Знаех, че е замесен Филин, но ми трябваха свидетелски показания срещу него.

— Знам още Филин. Просто го познах по физиономия. Имаше един такъв известен политически наблюдател, помните ли?

— Помня, разбира се. Значи й картините са се занимавали Рути Спиър, Семьон Филин и някакъв тайнствен кагебист. Правилно ли ви разбрах?

— Да.

— А ще можете ли да го разпознаете в случай на необходимост?

— Ще мога.

Точно това ми трябваше, за да притисна хлъзгавия полковник. Имах свидетел, който можеше пряко, а не косвено да потвърди вината му.

Можехме да издадем заповед за два ареста — на Филин и на Фотиев. С Рути също ще се разберем някак си.

А на края на разпита, като за десерт, Степашин по собствена инициатива ми даде няколко имена. Това бяха достатъчно високопоставени хора от Администрацията на президента, снабдявали Буцков с прясна информация от Кремъл…

Когато отведоха Степашин, Александра Ивановна Романова, която присъстваше на последните двайсет минути от разпита, влизайки тихо в собствения си кабинет, където се бяхме разположили, и изседявайки цялото това време на твърдия стол в ъгъла като бедна роднина, та Александра Ивановна здраво изпсува и каза презрително: