Фридрих Незнански - Първата версия

До Буцков лежеше тефтер в кожена подвързия. Вдигнах го. Отворих го, прелистих и подсвирнах — това беше нещо като злодейски кондуит.

На една от страниците открих дълъг списък имена, всяко от което бе отбелязано с кръстче, такива каквито слагат на гробовете. Дълга чертичка с една къса напряко. Тоест всички тези хора бяха умрели. По-точно им бяха помогнали да умрат.

Не самият списък, а последователността му ми говореше нещо. И много от имената ми бяха познати. Най-после се сетих. Пред мен беше списъкът на жертвите на нефтената война…

А след няколко страници под датата 9 август намерих и собственото си име със същото кръстче.

Е, Буцков, тук избърза, помислих си аз.

В този момент почувствах върху себе си изпълнен с омраза поглед. Потреперих и се обърнах към Буцков — още не го бяха изнесли, но нямаше съмнение, че е мъртъв.

Огледах се и разбрах. Белият сандък, под тялото на Буцков не беше просто сандък, а преносима клетка за домашни животни. И отвътре, през стъкленото прозорче, ме гледаха два чифта котешки очи, горящи с необуздана злоба.

Ломанов умря по пътя към болницата. Куршумът бе засегнал сърцето.

Най-приказлив в крайна сметка се оказа Степашин, дясната ръка на Буцков. Той беше изплашен до смърт и се стараеше да отговаря на въпросите едва ли не още преди да му ги зададат.

След като отначало изслушах целия му хленч относно това, че не е убивал никого и че е само секретар на Фонда на воините интернационалисти, аз лесно му доказах с помощта на вече наличните показания на Буцковите джигити, че именно той е бил на практика вторият човек във фонда след Буцков.

Особено силно впечатление му направи тефтерът на Буцков. Степашин толкова бързо и безвъзвратно губеше присъствие на духа, че започнах да се съмнявам дали някога въобще го е притежавал.

— Какво можете да кажете за този списък с имена? — Отворих тефтера на една страница с много кръстове.

— Това са списъците на убитите по заповед на Буцков хора от нефтения бизнес. Тези, които не се съгласяваха да сътрудничат с фирмите, принадлежащи на Буцков.

— Кои фирми принадлежаха на фонда?

— Всъщност Буцков притежаваше една едра фирма — „Лотона“, която имаше много филиали из цялата страна. Навсякъде начело бяха бивши афганци.

— А как се съчетаваха сериозната благотворителна дейност на фонда, която не може да бъде отричана, с криминалния начин на натрупване на капитала?

— Андрей Леонидович не беше обикновен мафиот. Той имаше големи амбиции. Смяташе, и не без основание, че правителството и изобщо всички, които управляват Русия сега, са негодници и крадци. Целта му беше да създаде своя империя чрез парите и връзките, на която той искаше да се издигне до върховете на властта. Искаше да управлява Русия — строго и справедливо.

Едва сдържах нервния си смях — на Русия само това й липсваше за пълното й щастие — откровен „справедлив“ бандит.

— Къде отиваше оръжието, което фондът на Буцков купуваше с посредничеството на Норман Кларк?

Степашин, изглежда, не се учуди от смяната на темата, като че ли се беше примирил с мисълта, че ще му се наложи да признае всичко. Буцков бе мъртъв, а нямаше какво повече да губи.

— Отиваше в най-различни горещи точки на бившия СССР. Но Андрей Леонидович бе заблуден от Кларк. Оказа се, че по други канали Кларк доставя оръжие и на противниците на тези, за които се грижеше Буцков. Както научихме впоследствие, това е ставало чрез един кагебист. При това едра риба. Но изглежда, че е работел на своя отговорност, пълнейки единствено собствените си джобове.

— Знаете ли името му?

— Не, не го знам. Знам само, че оглавяваше някакъв специален отдел в Службата за външно разузнаване. Представи се като генерал Григориев, когато се свързахме с него. По друг повод. Но това явно не е истинското му име.

— А познавате ли го по физиономия?

— Виждал съм го два пъти. Мисля, че ще мога да го позная.

— А да сте забелязали някакви особени белези? Бенка например или някакъв физически дефект?

— Какъв ти дефект? Такъв един важен господин… Въпреки че почакайте! Има много странни уши… Остри такива.

— Вълчи? — настръхнах аз.

— Да, може би това е най-точното определение. Именно вълчи.

— А защо бяха убити Кларк и Дейвид Ричмънд? Това беше ли свързано с доставките на оръжие?

— За Кларк не знам нищо. С Андрей Леонидович прочетохме във вестниците. А Ричмънд бе убит от Доля по заповед на Буцков.

— Причините?

— Причините са най-различни. Отначало, когато научи за доставките на оръжие чрез кагебиста, Буцков наистина искаше да премахне Кларк. Беше му много ядосан. Но в един момент Буцков разбра, че сега парите са по-важни, отколкото споровете на идеологическа основа. Затова дори бе готов да обедини усилията си с онзи кагебист. Но точно тогава убиха Кларк. А с Ричмънд нещата стояха по съвсем различен начин. Той се занимаваше с делата на фонда „Спиър“ и като че ли наистина дълго време не знаеше за какво се използват преведените през фонда пари. А когато разбра, започна да заплашва с разобличение. Тогава го премахнаха.