Фридрих Незнански - Първата версия

В стрелбището човекът от фоторобота също бе известен като идеален стрелец.

Най-вероятно този човек беше от афганистанското минало на Буцков. Там, в Афганистан, ги научиха да стрелят прекалено добре…

Плюс тези идиотски на пръв поглед асоциации с Холмс. Но от опит знам, че най-невероятните неща изведнъж се оказват единствено вярната нишка.

— Саша! — плесна се по челото Ломанов. — Двамата с тебе сме пълни идиоти!

— Тоест?

— Трябва да отидем при Зотов и внимателно да прегледаме албума от уволняването му!

И за втори път в един и същи ден аз казах прочувствено:

— Серьожа, ти си гений!

За съжаление това се случва често в нашата работа — отначало като че ли не забелязваш факти и обстоятелства, лежащи на самата повърхност. А после неочакван лъч светлина ти разкрива някаква нова плоскост, през която цялата картина се изяснява.

Наистина, отдавна трябваше да покажем този фоторобот на Петя Зотов, който бе служил в Афганистан под началството на Буцков. Но бяхме зациклили прекалено на Кларк и този елементарен ход просто не ни дойде наум по-рано.

— Серьожа, звънни на Зотов. Първо в работата, а ако го няма там — вкъщи.

Зотов се оказа у дома и каза, че ни чака по всяко време. Тръгнахме веднага. Беше вече пет без нещо.

Тикнах във вътрешния джоб на якето си чифт белезници, като силно се надявах да ми потрябват днес. Клетвата ми пред Марина, че собственоръчно ще застрелям убиеца й, бе красива, но прекалено емоционална. Най-сигурно беше да го предам в ръцете на правосъдието.

Тръгнахме с моята кола. Пресичайки „Садовое Кольцо“, попаднахме в задръстване, но въпреки това пристигнахме на улица „Бутирска“ при Зотов след двайсет минути.

Като чу, че ни интересува Афганистан, Буцков и хората му, Петя отново започна да заеква.

— Т-т-това е Д-доля, със с-сигурност е Д-д-доля — каза той, хвърляйки бегъл поглед на фоторобота.

Той порови в чекмеджетата на бюрото и струпа пред нас цял куп снимки — оказа се, че не си е направил труда да се снабди с албум. А и всъщност ни беше достатъчно това, че е познал убиеца.

Двамата с Ломанов разказахме на Петя всички наши предположения и установени съвпадения. Петя особено се заинтересува при споменаването на Шерлок Холмс.

— Д-доля въобще е м-много нач-чет-тен ч-човек. М-мисля, ч-че ви разказвах, ч-че той д-дори в Афганистан четеше Д-Достоевски. Ех, к-къде б-бяхте по-рано!

Тъжно разперих ръце. Какво друго ми оставаше?

— Добре, момчета, на работа — казах аз. — Ако нещата стоят така, както предполагаме, и Доля действително се окаже в този клуб на Шерлок Холмс, трябва предварително да разработим план за действие. Имаме още половин час.

— Ид-д-двам с в-вас — решително заяви Зотов.

Погледнах го преценяващо.

— Добре. Ти го познаваш и ще се приближиш пръв. Ломанов ще е с теб. Мен ме познава по физиономия, така че ще се появя в последния момент.

И ние разработихме приблизителен план на действие.

На втория етаж на Централния дом на медицинските работници се мотаеха маса фалшиви англичани с карирани сака и лули в зъбите. Момчетата влязоха първи във фоайето и ми дадоха знак — засега Доля го нямаше.

До началото на заседанието на клуба оставаха петнайсет минути.

Отидох в отсрещния ляв ъгъл на фоайето, където в сянката имаше няколко меки кресла. За да не измислям велосипеда, използвах много древен шпионски метод. Правех се, че чета вестник, а всъщност внимателно следях какво става през дупчицата, която направих в центъра на вестника.

Серьожа и Петя моментално се ориентираха в тази обстановка и още в следващата минута започнаха разговор с карираните образи. Имената на Шерлок Холмс и доктор Уотсън, а също и това на сър Конан Дойл достигаха слуха ми на интервали от по няколко секунди.

До началото на заседанието оставаха вече няколко минути.

В този момент общото внимание бе привлечено от един страшно дебел и брадат тип, облечен с най-карираното от всички карирани сака.

— Уважаеми джентълмени! — Гласът му бе гъст, сочен и силен. — Моля всички да заповядат в залата. Започваме нашето тържествено заседание, посветено на знаменития случай с пъстрата лента. Змиеукротителят с питомците си вече пристигна! Моля всички да заповядат в залата! Влизайте, влизайте. — Той докосваше всички по раменете, като че ли ги подбутваше към залата. — А кой е този зачел се джентълмен? Моля и вас! Заповядайте в залата.

Разбрах, че се обръща към мен. И изпсувах наум — Доля още го нямаше. За съжаление изглежда, че нямаше и да дойде.