Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Да не сте изкукали, началници? — говореше единият от тях, известен при нас под прякора Мъжкия. — Да ни бехте оставили да се наспим, са да се говори с мен е безполезно!

— А какво искате? — интересуваше се вторият, по прякор Стършела. — Може да ми потрябва адвокат!

— Тъпанари — презрително процеди споменатият от Серьожа Пилето, мерзавец с действително ангелски вид. — Звъннете в кантората, там ще ви скъсат гъза…

Слушах ги и кимах. Коршиков седеше до мен на масата, а в стаята, освен нас бяха главорезите от ОМОН.

— Накратко — казах аз, — кантората се отрича от вас, момчета. С такава измет, викат, си нямаме работа. Сега ние ще се занимаваме с вас.

— Кой си ти бе? — изгледа ме с недоумение Мъжкия.

— Хайде, Сергей Николаевич — предложих на Коршиков, — вземете този недоспал младеж, а аз ще си оставя Пилето. Нека господин Стършела почива засега.

Разотидохме се по кабинетите и се хванах с Пилето. Както и предполагах, той беше лидерът на цялата компания, бивш капитан от службите за сигурност, груб и прост. Още не разбираше съвсем положението, в което се беше оказал, и точно от това трябваше да се възползвам.

— Не ти върви, пиле — поклатих глава със съчувствие. — Набутал си се в опасна работа. Следователят, дето си го смазал снощи, е фрашкан до ушите с пълномощия. Разследва се дело за държавен тероризъм, схващаш ли какво те е подбрало?

— Да ви сера на тероризма — нагло отвърна той. — И нищо няма да кажа. Нощните разпити са забранени от закона, ще се оплача на прокурора.

— Това не е разпит — казах аз. — Просто разговор. Разпитът ще е в Москва. Знаеш ли какво представляват психоделическите методи на разследване?

Това му направи впечатление, очите му зашариха уплашено. Има си хас! И аз бих се изплашил, защото също си нямах понятие какво представляват психоделическите методи за дознание. Измислих ги преди една минута и звучеше добре.

— Занасяш ме нещо — направи той гримаса. — Какво общо имам аз?

— Нали ти обяснявам — търпеливо направих нов заход. — Следователят идва да рови по дело, по което министърът два пъти на ден се отчита пред президента. А вие му скачате. Случайно ли е?

Той помълча, гледайки ме с ненавист. Напълно допусках, че е бил готов да убие Серьожа Семенихин. Така за нищо, просто защото му се иска.

— Стига ме притиска, началник — каза той. — Какво искаш от мене?

— Бихте ли следователя? — попитах направо.

— Е? — каза той. — Не сме го убили.

— А кой ви насочи?

— А — сети се той, — продължавате да чистите органите? Без мен.

— След петнайсет минути и без теб ще научим — казах аз.

— Тогава няма смисъл да питаш — отсече Пилето.

— Е как да го определя това? — попитах. — Тероризъм? Бандитизъм?

— Обикновено хулиганство — каза Пилето. — Той ни нагруби и на нас малко ни кипна.

Поклатих глава.

— Искаш да си живееш добре. Но няма да те оставя. Ще те разнищим напълно, с всички забравени истории. Нали разбираш, по това дело ни трябват жертви.

Говорех очевидни гадости, но това беше игра и трябваше да я играя по правилата, които му бяха известни. Така че той ме разбра правилно.

— Защо озверя, началник? Къде съм ти пресякъл пътя?

— Дреме ми за тебе. Но ти се оказа крайният. Знаеш ли какъв подарък ти се готви? Убийство при утежняващи обстоятелства.

Той се изплаши, това беше очевидно. В неговите очи бях истински паяк, какъвто и трябва да бъде следователят, и намеренията ми на паяк изглеждаха много убедително.

— Какво убийство? — изхриптя той.

— Сам знаеш — казах. — Убийството на капитан Ратников.

Гледах го внимателно и не можех да не забележа как искрата на искрено недоумение премина в явно облекчение. Пилето не беше замесен в това убийство, но знаеше нещо за него.

— Брей, докъде стигна — каза той подигравателно. — Само че го няма майстора, господин следовател. Опитваха се да ми прикачат това дело, ама се отказаха.

— Кой се е опитвал? — попитах недоверчиво.

— Намериха се доброжелатели — криво се усмихна Пилето. — Не като тебе, душегубецо. Правителствената комисия ми го прикачва тоя капитан, ама не успя.

— Соснов ли? — попитах аз.

— Той, милият — изхриптя Пилето с омраза. — Колега!

— Те не са успели — казах, — може аз да успея.

— Сети се — промърмори Пилето. — Какво си се хванал с тоя капитан, чичка? Разкрито е делото!

— От кого? — искрено се изумих аз.

— От когото трябва — отвърна той с неохота. — И онези момчета си получиха заслуженото. Всичко вече е приключено.