Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

А наоколо страстите продължаваха да кипят, идваха и си отиваха отговорни чинове, щракаха светкавиците на фоторепортерите, телевизионните водещи набързо произнасяха текстовете си. Дроздов остави за момент делото за похитената любовница на известен борсов магнат и дойде лично да се увери в случилото се, но и той, за разлика от Дяконов не изпитваше удовлетворение.

И вече късно през нощта, когато цялата работа на местопроизшествието беше завършена, вратата запечатана и служебните коли си заминаваха в различни посоки, пред входа се появи Лариса Колесникова и хвана Грязнов за ръкава.

— Слава! О, извинете, господин майор…

— Нищо — изсумтя той. — Слава ми харесва повече. Какво, Турецки вече уведомен ли е?

— Не става дума за това — каза Лариса. — Закарах в моргата Люся Бердянская. Сещате ли се, свидетелката по делото на Маркарян. Тя беше видяла лицето на Бейби!

— И? — напрегнато каза Грязнов.

Лариса конвулсивно въздъхна и кой знае защо се усмихна.

— Не е той.

— Тъъй! — проточи Грязнов и усети, че също започва да се усмихва.

През една топла краснодарска вечер завърши, както го кръстих впоследствие, синият период на нашето следствие и започна розовият. Спях си спокойно, без да подозирам нищо лошо, което да се случва в момента в Москва, когато изведнъж ме събуди обаждане по телефона. Въпреки обширната си практика още не бях свикнал със среднощните обаждания и затова не реагирах много приветливо.

— Какво има?

— Извинете, търся Александър Борисович Турецки.

— Имате късмет — прозинах се широко. — Това съм аз.

— Познавате ли Сергей Андреевич Семенихин?

Кой знае защо реших, че това е някаква глупава шега, и незабавно започнах да ръся някакви идиотщини, в смисъл че познавам Сергей Андреевич Семенихин като непоправим алкохолик, злостен неплащач на издръжка и носител на вируса на СПИН. От другата страна, усетих аз, това направи някак странно впечатление.

— Извинете, обаждаме се от „Бърза помощ“. Сергей Андреевич е при нас с тежки телесни повреди. Помоли да ви съобщим.

Известно време идвах на себе си. Не мога да кажа, че в този момент особено се гордеех с чувството си за хумор.

— Дайте ми адреса — казах. — Идвам.

Прекалено смело обещах да пристигна веднага, защото се наложи дълго да ловя такси. Нощният живот в града напълно беше замрял и някаква случайна кола мина покрай хотела едва след час. Стигнахме посочения адрес и аз още дълго се опитвах да вляза в стаята на Серьожа, защото беше нощ и съседите му благополучно спяха. Дежурният лекар ми съобщи, че травмите му са незначителни, има счупен пръст на крака и подозрения за сътресение на мозъка.

— Може ли да говори? — попитах аз.

— Да, вероятно, ако не спи. Чакаше ви и дълго не можа да заспи. Но сега може би вече е заспал.

— Проверете — казах аз.

Той влезе в стаята и излезе, според мен прекалено бързо.

— Спи — каза той. — Ще се наложи да почакате.

След него от стаята се чу нечий глас и лекарят смутено се изчерви.

— Май се е събудил…

Серьожа лежеше на леглото с превързана глава и синини под очите.

— Александър Борисович — хриптеше той, — трябва да ви кажа…

— Спокойно — наредих му аз. — Ще събудиш хората. Докторе, това легло на колелца ли е?

— Да не би да искате да го изкарате в коридора? — възмути се дежурният лекар.

— Точно това искам да направя — казах аз. — Помогнете ми!

Възмущението му се прояви под формата на някакво бълбукане, но вече бутах леглото и му оставаше само да помага. Изкарахме Серьожа в коридора и аз седнах на един стол до него.

— Говори сега — казах аз. — Кой беше?

— Останали са като платени агенти… — заразказва Серьожа. — Намерих ги в списъка на действащите агенти с нови прякори.

— Кой? — попитах.

— Уволнените… След съда са ги взели отново на работа, разбирате ли?

— Разбирам — съгласих се аз. — Но съдът ги е оправдал, Серьожа. Даже биха могли да подадат насрещен иск за компенсация на щетите. Тук няма престъпление.

— Виновни са в по-сериозно престъпление — упорито отвърна Серьожа. — Иначе защо ме нападнаха?

— Значи те са те нападнали? — попитах изумено.

— Да. Чух прякора Пилето.

— А как са узнали всичко толкова бързо? Имам предвид твоята причастност към следствието.

— Изтичане — каза Серьожа.

— Какво искаха от тебе?

— Просто пиянска истерия. Обвиняваха ме, че такива като мен са им съсипали живота. Същият този Пилето беше готов да ме убие, но приятелите му го отведоха.