Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Чудна картинка — казах аз.

— Александър Борисович — уморено прошепна Серьожа, — ако сега ги притиснете, може да научим за капитан Ратников.

— Наистина ли?

— Не искам да ви уча. — Серьожа страдалчески се намръщи. — Просто го направете, моля ви. Притиснете ги.

— Да — казах аз и станах. — Трудно е да се устои на вълшебната думичка. Пак ще намина.

Влязох при дежурния лекар, който се готвеше да си легне на кушетката, показах му удостоверението си и седнах пред телефона. Преди всичко вдигнах майор Скачков и го запознах със състоянието на нещата. Втори задействах дежурния в управлението на ФСК и поисках в болницата да дойдат отговорните лица. После по същия начин вдигнах началството на градското управление на МВР. Пред тях възникна страшна картина — специален следовател от Генералната прокуратура е пребит в поверения им град. Паниката беше значителна и скоро в болницата се появиха и заместник-началникът на ФСК, и заместник-началникът на градското управление на МВР полковник Коршиков, с когото също вече се познавах. Изглеждаха много зле.

— Наредих да се усили патрулирането — съобщи Коршиков. — Вече имаме първите задържани. Колегата ви ще може ли да ги разпознае?

— Ще може — казах аз, — когато хванат когото трябва. Андрей Фьодорович, трябва да ви кажа, че изтичането на информация е станало във вашето учреждение.

Контраразузнавачът се изчерви от притеснение.

— От какво произтича това? — попита той мрачно.

— От показанията на потърпевшия — отвърнах аз. — Пребили са го същите тези сътрудници, чиито дела гледахме днес заедно.

— Не може да бъде — уплашено смотолеви той.

— Нещо повече — казах аз, — тези славни момчета продължават да са на служба при вас, в списъка на тайните агенти. Бъдете така любезен да предоставите адресите им на органите на милицията, за да бъдат задържани незабавно.

До мен изникна майор Скачков, който ме слушаше строго и внимателно.

— Невероятно — каза той. — Андрей Фьодорович, вие знаехте ли нещо за това?

— Как бих могъл да знам? — каза контраразузнавачът, едва ли не плачейки. — Работата с агентите се провежда на ниво лични контакти! Да не би да ми докладват кого си вербуват?

— Успокойте се, Андрей Фьодорович — с ласкава загриженост произнесе полковник Коршиков. — Наредете да ни дадат адресите и всичко ще свършим сами.

Бях готов да се обзаложа, че полковникът от милицията вътрешно ликуваше заради неприятностите на колегата си. Тъй като Андрей Фьодорович не бързаше с действията, Скачков му изтръгна слушалката на телефона. Той извика дежурния в управлението и направо му се разкрещя:

— Веднага намерете старши лейтенант Харченко и го докарайте в компютърната зала. Наредете му да отвори личните дела, които намери московският следовател. Чакам доклад до половин час!

Андрей Фьодорович само въздъхна дълбоко.

— Ситуацията става заплашителна — заяви Скачков, поглеждайки неприязнено Андрей Фьодорович. — Налице е именно това срастване на престъпните елементи с органите на реда, за което ставаше дума на последното съвещание.

— Знаете не по-зле от мен — озъби се Андрей Фьодорович, — че не е достатъчно да се смени началството. Местната система беше корумпирана от горе до долу, и не е възможно това да се промени мигновено с едно махване на вълшебната пръчица.

Полковник Коршиков се изкашля.

— За затвора плачат — каза той. — Е, да дигам ли ОМОН?

— Няма нужда — каза Скачков. — Сами ще ги приберем. Александър Борисович, не е ли по-добре да отидем в управлението на ФСК?

— Николай Виталиевич — намесих се аз, — нали разбирате, че престъплението има изключително криминален характер. Не виждам политически мотив. Няма нужда да безпокоим контраразузнаването. Единственото, което ме интересува, е изтичането на информация. Тези типове са научили за находката на Серьожа преди мен.

— Ще го изясним в най-скоро време — обеща Скачков.

— Би било чудесно — кимнах аз. После се обърнах към Коршиков и наредих:

— Извикайте ОМОН, господин полковник.

Старши лейтенант Харченко се появи на работното си място точно в определеното от Скачков време, но за да го допуснат до компютъра, беше необходимо като минимум присъствието на Андрей Фьодорович. Едва след това станаха известни адресите на предполагаемите престъпници и спецгрупите на ОМОН тръгнаха да атакуват. Тримата полусънени, смърдящи на алкохол мъже бяха доставени в дежурната част на градското управление вече на разсъмване.