Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Ами ако обаждането беше фалшиво? — недоумяваше той. — А вие избивате вратата и нахлувате с автомати… Как можа да го направиш, Костя?

— Не бях аз — възрази Костя, — а момчетата от спецназ. Дойдохме тук с кварталния да видим кое как е. Този тип никъде не работи, а си живее царски. Не е ясно как се е регистрирал. Съвпада по всички параграфи, разбираш ли? И момчетата решиха да щурмуват. Във всички вестници пише колко точно стреля, сам знаеш.

Грязнов огледа пистолета и пластмасовата торбичка.

— Явно не си сбъркал — каза той. — Същият „Макаров“ е. Със сърцето си го чувствам.

— Абе всичко е ясно — махна с ръка Костя. — Свърши Бейби. Край!

— Какво ли ще каже Турецки — каза Грязнов.

— Ще го изненадаме — заяви Костя весело.

Той имаше повод за веселие. Новината за унищожаването на опасния терорист бързо се разпространяваше из Москва. Още половин час след изстрелите пристигнаха репортери не само от московските вестници, но и от чуждестранните, хората от телевизията с камерите и лампите си, а след това и милиционерското началство. Началникът на Московското главно управление заедно с Александра Ивановна Романова, чинове от федералната прокуратура, хора от ФСК и прочие слуги на народа чак до отделни известни депутати. Тук, пред входа, даваха интервюта, коментари, правеха изявления. Костя Дяконов беше център на вниманието, снимаха го фотографи и телеоператори, думите му се излъчваха в цялата страна от останкинската програма.

Бързо откриха раницата с пушката и експертът веднага определи:

— Маузер, същият калибър. И оптически мерник… Тя е, Слава.

— Виждам, че е тя — въздъхна Грязнов. — А защо не се е отървал от нея?

— Ами пистолетът? — напомни експертът.

— Той е нещо друго — каза Грязнов. — А пушката е поръчка, това е Съдът на Народната съвест. По тези убийства още не сме намерили нито едно оръдие на престъплението.

— Издънил се е — сви рамене експертът криминалист.

— Така е — съгласи се Грязнов. — Здраво се е издънил.

Лара Колесникова също не си губеше времето напразно.

Тя успя да отиде на местопрестъплението, нареди всички протоколи да се пращат във федералната прокуратура, а не в градската и после веднага замина за хотел „Космос“, където намери Люся Бердянская.

Красавицата Марго беше „на лов“ в един от ресторантите и на появата на следовател от федералната прокуратура реагира съвсем не така, както би трябвало да реагира една съзнателна гражданка. Тя дори се опита да се скрие, но Лара успя да я хване.

— Без нерви — каза Лара, държейки я за ръката. — Трябваш ни за разпознаване. Бързо.

— Никого не познавам в този град — крещеше Люся. — Кого мога да разпозная? Пусни ме, куко…

Наложи се Лара леко да я разтърси и Люся разбра, че е минала мярката.

— Ако още веднъж се дръпнеш, ще те ловят от другата страна на Урал — каза Лариса.

— Добре де, добре — миролюбиво произнесе Люся. — Всичко разбрах. Значи сте го хванали Бебчо, а?

— Хванахме го.

— Ама нали се разбрахме, че аз нямам нищо общо — напомни Люся с укор. — Ами ако вземе, че излезе? После къде да бягам от него?

— Той е убит — хладно отряза Лариса.

Люся я погледна изплашено.

Междувременно на местопроизшествието активно разпитваха съседите. Животът на хората, обитаващи блока, не се отличаваше със сплотеност и някои дори не можаха да си спомнят убития. Затова пък уверено твърдяха, че по-рано в този апартамент е живеело момиче на име Аня. Кварталният потвърди, че в жилището е регистрирана някоя си Анна Назарова, впрочем заедно с приятеля си Алексей Дуганов. По какъв начин беше успял да се регистрира приятелят, никой не можеше да каже.

— Бутнали са на когото трябва — предположи съседът от същия етаж.

Той беше най-добре осведомен за пребиваването на Льоша в апартамента на Аня, защото веднъж, сам пийнал, реши да вземе отношение по шумното поведение на съседите. За това получи един по физиономията и сега беше изпълнен със злорадство и вяра в справедливостта.

Грязнов не напускаше квартирата на Льоша, чувствайки нещо пресилено в цялата работа и опитвайки се да анализира това чувство. От време на време оперативните работници го викаха да чуе отделните свидетелски показания, но засега това не изясняваше общата картина. Убитият често беше забелязван в компанията на млади хора, мотащи се около магазина за хранителни стоки и близката бирария. Веднъж слязъл от чуждестранна кола, карана от елегантна жена. На няколко пъти видели приятелите му да го влачат вкъщи пиян. Някак това хич не се вписваше в психологическия портрет на Бейби.