Фридрих Незнански: Кръвно отмъщение

Когато заместник-генералният прокурор на Русия Костя Меркулов ми се обади и съобщи, че широко известният в тесни кръгове Семьон Семьонович Мойсеев най-после е решил да излезе в пенсия, изпаднах в униние. Пред очите ми си отиваше една епоха от някогашното следствие, време на значими личности и ярки таланти. Вместо тях идваха компютризирани млади хора, които бяха готови да дъвчат дъвка до преклонна възраст и решително не употребяваха алкохол и цигари. Типични представители на това поколение бяха Серьожа Семенихин и Лариса Колесникова, млади следователи от моята следствена бригада. С неизразимо безстрастие те чевръсто натискаха копчетата на персоналните си компютри и макар че понякога тяхната информация помагаше проблемите да бъдат решени от съвсем неочаквани страни, аз не изпитвах особено въодушевление. Някои твърдяха, че между тях има роман, но изобщо не можех да си ги представя в леглото.

Семьон Семьонович Мойсеев приемаше „съболезнованията“ в своя кабинет по криминалистика, който губеше всякакъв смисъл, ако той напуснеше. По стар навик наливаше под масата и съдейки по зачервеното му лице, не бях пръв от потока съчувстващи.

— И тъй — настоях аз, като се отказах от предложената ми бисквита, — признайте си честно, какво ви сломи?

— Сашенка, та вие знаете проблемите ми — започна да нарежда той и аз веднага разбрах — каквото и да каже, причината за напускането му е друга.

— Семьон Семьонович — казах, — да, нашата епоха отмина, вече не можем да догоним прогреса, а за пазарните цени да не говорим. Но кажете ми, кой, освен вас ще ми намери онази съдбоносна следа върху копчето или ще възстанови от пепелта съдържанието на разобличаващо писмо? Не, драги, ако ще се напуска, тогава всички заедно. Бъдете така добър да почакате, докато дойде време за пенсия и на хората, които са искрено привързани към вас.

Лицето на стария прокурор криминалист беше разстроено.

— Да — рече той. — Всички казват едно и също. Това само доказва, че съм избрал правилното време.

Въздъхнах скръбно.

— Никой не ви разбира по-добре от мен. Аз самия вече се чувствам излишен. Момчетата с компютрите бавно, но сигурно ме изтикват към купа непотребни вещи.

— Саша, не може да се противостои на прогреса — отвърна на това Семьон Семьонович. — Извинете ме, но цялата ми работа винаги се е опирала на научните данни на криминалистиката и криминологията. Но както знаете, наскоро допуснах груба грешка. Да-да!… Заради моята грешка едва не затвориха невинен човек!

— Я недейте да ме балтавите — казах аз малко по-грубо, отколкото исках. — Вашето методическо заключение беше вярно, а разследването на делото — не съвсем адекватно. Този Шихарьов чисто и просто мина метър.

— И вие имате доказателства?

— Трябват ли ви? — възмутих се аз. — Та вие самият представлявате такова доказателство!

— О, не — въздъхна той. — Аз съм само един стар идеалист, който не разбира целесъобразността на неадекватното съдопроизводство и директивното право.

— Добре, пак ще поговорим — казах аз. — А сега ме интересуват веществените доказателства по убийството на Горелов.

— Аха! — Той вдигна пръст. — Поне на някого му потрябвах днес по работа. Да, имам някои забавни факти за вас.

— Куршумът? — попитах аз.

— Както се предполагаше, това е от пистолет чуждестранен образец, при това не най-новия модел. Няма да се учудя, ако в крайна сметка се окаже, че е бил използван трофей от Отечествената война.

— Парабелум ли? — попитах.

— Валтер.

— Хлапетата се ровят в компютрите си, търсят файлове на подобни случаи. Те са вече много, подобните случаи, знаете ли?

— На това му викат прецеденти — каза Мойсеев. — Тези ваши хлапета са голяма работа. Нека да потърсят и следи от моя валтер.

— Не съм убеден, че това е възможно. Едва ли по време на войната са водели идентификация на оръжието по всички параметри.

— Има един нюанс — многозначително отбеляза Мойсеев. — Изглежда, че този пистолет много дълго е лежал на склад, грижливо съхраняван.

— Да не би да има следи от смазка по повърхността на куршума? — попитах ехидно.

— Когато го откриете, ще чакам бутилка коняк за компенсация на вашата недоверчивост — каза Мойсеев. — Впрочем това компютърът няма да ви го определи.

— Знам едно — казах аз. — Това не е наганът, с който убиха Кручер, и не е и онзи маузер, с който очистиха Клементиев заедно с телохранителите му. Няма никакви основания всичко да се хвърля в един кюп.