Фридрих Незнански: Кръвно отмъщение

— Значи има работа — произнесе Нина, вече предчувствайки началото на новата работа и даже готвейки се предварително за нея.

— Имам подарък за теб — произнесе Феликс не особено охотно. — Да си призная, дълго мислех дали трябва да ти казвам.

— Трябва — каза Нина. — Казвай, че варя макарони.

— Накратко — въздъхна Феликс, — появи се клиент от твоя списък.

Нина затаи дъх.

— Кой?

— Маркарян.

Тя не каза нищо, чувствайки как на другия край на линията Феликс се вслушва в дишането й.

— Къде? — попита тя.

— Довечера ще гуляе в хотел „Космос“ с някой си Григориев — каза Феликс. — После ще отиде да си почива у приятел на Шмитовски проезд.

— Шмитовски проезд? — повтори Нина. — Да, знам къде е това.

— Естествено, че знаеш — сърдито промърмори Феликс. — Там живееше Гудимиров. Затова и не исках да ти казвам…

— Голяма работа — каза Нина. — Глупости… Колко време мина?

— Три месеца. Но делото виси и това може да се окаже опасно съвпадение.

Нина помълча.

— Давай адреса — каза тя накрая.

Феликс въздъхна.

— Е, записвай…

Поредното ми денонощно дежурство в града (понякога ние — следователите от Генералната прокуратура — помагаме на московчани) се падна във вторник. Не е най-лошият възможен вариант, като се вземе предвид, че понеделнишкото униние вече е минало, а петъчното безгрижие още не е започнало. Иришка и мама живееха на вилата, така че можех изцяло да се отдам на работата. Освен това с мен дежуреше Серьожа Семенихин и ми беше интересно да изследвам феномена на новото поколение.

Разбира се, и дума не можеше да става за окончателно становище, но можех да набележа някои подходи.

Още от сутринта започнаха да намират трупове. Я замръзнал скитник, я открит отдавнашен покойник, а някъде и резултатите от съвсем скорошна трагедия. Така се получава, че повечето тежки престъпления се извършват нощем, а с изгрева на слънцето намират следите им. Впрочем засега не се беше случило нищо важно и след няколко повиквания обстановката се стабилизира. След дванайсет стана време за почивка и Серьожа Семенихин изведнъж неочаквано предложи да се отбием у тях да хапнем. Отначало се учудих, но после реших, че младежта се е заела да ме обработва. Първо поканата на Лара, а сега и обядът у Серьожа. Разбира се, занимавайки се плътно с възпитателните въпроси, трябваше да предвидя и ответни действия от страна на възпитаваните. Веднага приех поканата и се отправихме към малкото жилище на Самотека, където той живееше с родителите си и сестра си, студентка. Очаквах вегетарианско меню, но той ме зарадва с котлети домашна рецепта с пикантен сос, а за капак и с елдена каша. Във всяко друго отношение си остана непроменен — речта му беше немногословна, жестовете сдържани и дъвката се появи в устата му веднага щом си допи кафето. Даже и на мен предложи дъвка, позовавайки се на рекламата по телевизията. Не си позволих в никаква степен да изразя отношението си и с мълчаливата си съсредоточеност само задълбочих неопределения характер на ситуацията. Резултатът оставаше равен.

През втората половина на деня сериозните престъпления в града имаха предимно пътнотранспортен характер. При това Серьожа държеше връзка с Лара, която седеше пред компютъра в прокуратурата и няколко пъти това даде мигновен резултат. Серьожа всеки път сдържано тържествуваше, а аз само се усмихвах снизходително. След пет бе открито съмнително самоубийство в Соколники, после имаше престрелка на Черьомушкинския пазар и даже нападение срещу бюро за обмяна на валута. С приближаването на вечерта в обществото, както обикновено, страстите започваха да кипят — и трябваше да очакваме сериозни изблици.

По време на поредната почивка между курсовете до местопроизшествието в девет часа се реших на ответна покана и замъкнах стажанта у нас на „Фрунзенска“, където поради отсъствието на съпругата не беше толкова уютно, но въпреки това приятно. Мачът продължаваше. Аз като че ли разигравах баснята за лисицата и жерава — ако у Серьожа не разменихме и десет думи, на собствена територия го засипах с въпроси. Не стига това, ами му сервирах кафе без захар, пуснах плоча с „Травиата“ и даже, без да искам, го накапах със сладко от вишни. Трябва да призная честно, че Серьожа излезе от изпитанията с достойнство, твърдо и решително си поиска захар, игнорира моята неловкост със сладкото, а на множеството ми въпроси отговаряше кратко, но съдържателно. Така и не успях да се доближа до него, колкото и да се стараех. Оставаше ми само да призная поражението си по точки и да престана с дребните провокации, но съвсем навреме звънна телефонът и дежурният съобщи, че на Шмитовски проезд е извършено убийство. Наредих веднага да пратят една кола за нас.