Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Лара като че ли разчете мислите ми. Тя се обърна към мен на половин оборот и добави:

— Специално за вас ще има шашлик и бутилка водка.

Плеснах с ръце:

— Почти комплект. Остава само да поканим момичета от „Национал“ за пълноценност на усещанията.

— Не мисля, че жена ви напълно одобрява вашите вкусове — сериозно и нравоучително произнесе тя.

Аз преглътнах слюнката си, измучах нещо, кимнах и си тръгнах.

Константин Дмитриевич Меркулов, оказал се на висок пост по стечение на обстоятелствата, така и не успя да стане чиновник. Известно време се опитваше да се съпротивлява и на най-близкото си обкръжение с намерението да внесе човешки отношения в системата, но много бързо се пречупи и вдигна ръце. За него главното беше работата, а формалната страна предостави на помощниците и на подчинените си прокурори и следователи.

Замисляше да използва и мен в качеството на един от помощниците, но аз се отбранявах, чувствайки пълната си неспособност да лавирам в лабиринта на чиновническите интриги.

Не се отказвах обаче от навика си да се консултирам с Костя по делата, за които отговарях, което предизвикваше особен интерес към моята персона в средата на заобикалящите го подмазвачи. Секретарката, някоя си Галина Викторовна Меркулова, даже се беше научила да се усмихва приветливо, като ме видеше. Щом влязох в приемната, където вече имаше посетители, предимно сътрудници на прокуратурата, милицията и службите за сигурност, тя ме погледна, усмихна се и кимна. Веднага продължих към кабинета.

Костя пушеше, застанал до прозореца. За времето на нашето близко познанство отношенията му с тютюневите изделия се развиваха по най-невероятна крива — от жестока разправа до либерални антиникотинови цигарета и прочие палиативни мерки. Сега пушеше някакви специални турски цигари, употребата на които според рекламата в крайна сметка предизвикваше отвращение към пушенето. Явно до отвращението имаше още много време.

— Костя, идвам по повод убийството на Горелов — започнах от вратата. — Явно ти беше прав. Моите вундеркинди изровиха паралели с други аналогични дела. Оръжието, използвано там, има подобен произход.

— За кои убийства говориш? — попита Меркулов. — Извинявай, но си имаме предостатъчно.

— При мен е само убийството на Горелов, ръководител на службата по охраната на една банка. Но като че ли с него имат родство и убийствата на Кручер, Клементиев, а може би и на Гудимиров и Натансон. Ти самият казваше нещо по този повод преди три дни. Мисля си да обединим всички тези дела.

Той загаси цигарата си, седна на бюрото и се протегна. Бюрото беше заринато с бумаги. Отстрани имаше три телефона със селектор, а на отделна масичка — компютър, неизбежен атрибут на всеки началнически кабинет. Впрочем досега не съм забелязал у някой наш началник той да е включен.

— По някакъв начин моите са се вмъкнали в секретната информация на КГБ — обясних аз. — Тези пистолети са били на склад при тях вероятно с цел практическо използване при удобен случай.

Меркулов кимна.

— Прилича на търговия с оръжие — каза той.

— А какво общо имат чекистите?

Меркулов само въздъхна тежко.

— Сам разбираш, че когато започнаха да громят онези от комитета, там вече не им беше до инвентаризация. Беше си най-типично разграбване. Какво искаш?

— Не съм титан — казах. — И работа си имам достатъчно, но целесъобразността го изисква. Трябва да обединим всички тези дела, така смятам. И да разровим основно. Така по-лесно ще намерим виновните.

— Добре — каза той. — Ще наредя. Ще ти предадат всички тези дела. Какво става с Мойсеев? От какво се е обидил старецът?

— Също като мен не може да разбере защо оправдаха Шихарьов.

— Аз също не мога да го разбера — измърмори Костя. — И какво, трябва веднага да се подават оставки, така ли?

— Костя, добре знаеш, че това не е първият случай — казах аз. — А Семьон Семьонович е в органите вече почти четиридесет години, свикнал е хората да пребледняват при думата „прокуратура“. Свикнал е с авторитета на правоохранителните органи. А кой сега има авторитет, освен Международния валутен фонд?

Меркулов тъжно кимна. По-рано не можех да повярвам, че началниците разсъждават също като подчинените си. Сега вече вярвах. Костя Меркулов си оставаше наш съмишленик и по този начин ни лишаваше от възможността да обвиняваме за всичко висшестоящите.

— Предай на Семьон Семьонович, че… Всъщност ще мина лично. Дръжте се, момчета.