Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

— Трябва ли ви Бейби? Знам къде живее.

Костя даде сигнал на колегите да определят телефона, от който се обаждаха, и попита:

— Имате предвид терориста Бейби, който е замесен в делото за „Съда на Народната съвест“, нали?

— Запиши си адреса — каза човекът отсреща и го продиктува.

После просто затвори. На Костя му донесоха резултата от проверката на телефонния номер. Оказа се, че са му се обадили от външен телефон, намиращ се вероятно на „Проспект Мира“. Той незабавно се втурна към прокурора на Москва, а когато се оказа, че го няма, нахлу при първия му заместник.

— Адресът на Бейби — каза той и сложи хартийката пред заместника. — Току-що имаше анонимно обаждане.

— Стига бе, Костя — каза заместникът, който тъкмо пиеше кефир. — Знаеш ли Турецки колко такива анонимни обаждания получава?

— Знам — каза Костя. — Но точно такива досега нямаше.

Заместникът сви рамене.

— Действай тогава… Само би било добре да предупредиш Турецки, а?

— Той е в командировка — каза Костя вече на вратата.

Обаждането на спецследователя от Московската градска прокуратура вдигна подразделение на спецназ за залавянето на особено опасен престъпник. Още към пет часа блокът, в който живееше горкият Льоша, беше практически блокиран. Грязнов случайно чу за тази операция и дотърча, когато на спецназовците им даваха команда да нахлуят в апартамента. Слава умоляваше командира на отряда да отвори апартамента тихо и да залови Бейби жив, но аргументите му не бяха взети под внимание.

Феликс Захарович беше пресметнал всичко правилно.

Льоша, който се прибра подпийнал, отначало доста се учуди от появата на коженото яке в жилището му. След кратко колебание той го облече, повъртя се пред огледалото и реши, че съвсем не е зле. Помисли си, че някое от гаджетата му се опитва да го изчетка по този начин. След това съвсем случайно напипа тежестта в джоба си и измъкна оттам пистолета. Това изобщо не го уплаши, той се мислеше за опасен тип и реши, че пистолетът също е подарък. С две думи, когато баретите избиха вратата и нахлуха в апартамента, той беше с кожено яке и пистолет в ръка. Разстреляха го на място, без дори да успее да гъкне.

Аня чу тропота на ботуши по стълбите и надникна от любопитство, но грубо я блъснаха назад и й наредиха да затвори и да не се показва. После отгоре се чу грохот от изстрели и тя изпадна в истерия. Затова, когато Феликс Захарович й звънна малко по-късно и й предложи да я скрие за известно време извън града, тя веднага се съгласи. Излезе от входа, където тази вечер беше някакво вавилонско стълпотворение, и на предложението на кварталния да остане за разпит обеща да се върне след пет минути.

Феликс Захарович не изживяваше най-добрите времена в кариерата си. Чак когато операцията вече беше в разгара си, той с ужас се сети за Аня, която в подобна ситуация би могла да надрънка прекалено много и още веднъж разбра, че не трябва да се започва нищо в такова състояние. Решението изникна буквално по пътя, той я закара в Митишчи, където имаше наум необходимото убежище със сговорчива хазайка, остави Аня там и обеща да й намери медицинска бележка за времето, през което щеше да отсъства от работа. Аня през цялото време се опитваше да му разкаже какво е станало през деня в техния вход, но така и не успя.

Грязнов влезе в апартамента на Льоша вече с оперативна група от криминалната милиция. Жилището миришеше на барут, стените бяха надупчени от куршуми, мебелите преобърнати. Грязнов по принцип беше против бруталните форми на задържане, а в този случай да не говорим. Като че ли стадо слонове си бяха правили дискотека.

Грязнов беше разстроен. Човекът с коженото яке, когото след предварителния оглед откараха в моргата, олицетворяваше за него целия период, в който криминалната милиция противостоеше на терористите, и този период беше завършил прекалено неочаквано и бездарно. В цялата история имаше нещо претупано и непрофесионално.

— Край — казваше възбуденият Костя Дяконов. — Делото е разкрито! И не само едно!

— Предадоха го — въздъхна Грязнов. — Народна съвест… Боклуци миризливи!

— Още отначало казвах, че са измет — отвърна Костя Дяконов. — Всички тези приказки за народната съвест не са нищо повече от маскировка. Не си ли съгласен?

Грязнов само сви рамене. Колкото до оперативните действия на спецследователя от Московската прокуратура Костя Дяконов, те също не предизвикваха симпатия у него. Според Грязнов операцията беше бездарно провалена.